Изглежда, че човек също като животното избира своето място, където да умре. Свекърва ми се държа дълго и упорито, работи като селянка и когато се прибра в своя дом, който за нея беше и крепост, и олтар – издъхна. Каза, че всяко начало има и край, че нейният край е дошъл. Издъхвайки тя вече беше в своя свят – там не допускаше никого – дори децата вече не представляваха интерес за нея.
Преди да получи инфаркт Пламен беше попитал брат ми: „Как да се прибера у дома, бе Вальо, когато на вън е толкова светло?” Беше седнал на бюрото си и беше сразен от инфаркт.
Изглежда, че човек когато намери своето сигурно място под слънцето, вече е готов да се отдаде на вечността. Значи аз ще живея още дълго и още дълго ще се лутам, страдам и търся своето сигурно място. Защото това, което засега все ми се изплъзва и все не мога да достигна е моето истинско и сигурно убежище.
18.04.1997
Невероятно е това писмо! Имам чувството, че тези думи са били вътре в мен и четейки текста, просто ги открих! Благодаря!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Креми!
ОтговорИзтриванеТези дни рових по старите тетрадки...явно пренареждайки нещата търсим думи, с които да облечем болктата си...Болката и радостта са искрени чувства. Те са във всеки един от нас. Благодаря ти,че си споделила моя най-съкровен свят!
Обичам те!