Здравей Инче,
Здравей, сестрице,
Здравей женственост, стил и елегантност!
Здравей железни войне и обаятелна вълшебнице!
Здравей, майчице любяща!
Започвам това писмо, за да ти благодаря! Благодаря ти, че те има! Благодаря ти, че си толкова талантлива, истинска, обичаща и крехка! Благодаря ти за твоята духовност и одухотвореност! Благодаря, че ме избра да бъда част от живота ти в последните години! Благодаря ти за дългите телефонни разговори; за изплаканите сълзи; за изминатите километри; за бурите, които преживяхме заедно; за танците които изтанцувахме заедно; за прошепнатите молитви и за изпятите песни; за споделените мечти и изказаните съкровени тайни; за нарисуваните картини и неосъществените пътешествия! Благодаря за търпението и сестринското снизхождение, което прояви към мен – бурната, необузданата, вихрената и гръмотевичната!…. Целувам ти ръка, невероятна Ина и ти благодаря! Благодаря ти за смирението, на което ме учиш кротко и елегантно.... благодаря ти и те благославям: доброто което си сторила за мен, да ти се върне стократно!
На мен винаги ми е било малко трудно да кажа „Извинявай”. И ето сега, не само го казвам, но го и пиша: „Извинявай, Ина, за всичко което съм ти сторила, или причинила, или съм казала. Извинявай, ако волно или неволно съм те обидила; извинявай, ако съм казала лоша дума, или нещо не на място! Ти знаеш колко е дълъг и остър езика ми и как понякога, говоря неща, за които после съжалявам. Но ти знаеш и колко много те обичам! И ужасния ми навик да поучавам, да диктувам, да изисквам, да настоявам! Това го правя само на най-близките си хора! Защото ти си ми като сестра, за която винаги съм мечтала; като мама, която като я заливах с приказки, тя ме гледаше кротко и смълчано; като аромата на кюстендилската ябълка; като френското червило и оранжевите чорапи на английската гимназия; като Ина! Толкова много те обичам и си ми толкова близка! Благодаря ти за всичко! Благодаря за посветеното време, благодаря ти за разбирането, благодаря за присъствието ти в моя живот! Благодаря!
С теб какво ли не преживяхме и какво ли още не ни очаква! Все прекрасни и неописуеми неща! Сега започваме - Коко Шанел от Младост и Мадам Бътерфлай от Кюстендил тепърва се подготвят за своя първи танц! А какви балове, купони, изяви и изложби ни очакват! Тепърва ще се пише за нас! Е-ха!
Мила Ина! Хиляди пъти съм ти казвала, че Бог бележи своите любимци! Няма по-голям белег от таланта! А ти го имаш в изобилие! Моля те, пристъпи с подходящата сериозност към дарбата си и благодари по достоен начин на Създателя за това, с което те е дарил! Уверена съм, че това е първата изява от поредицата невероятни изложби, на които ще ме поканиш! Радвам се за теб и споделям твоята радост! Само да изживееш тази емоция на радост е невероятно, когато я споделиш е блажено, а когато я подариш на другите е божествено!
Благодаря ти, че сподели своята радост и ме направи част от нея!
Това е. Зная, че никога няма да ме осъдиш за това което съм и което не съм! Няма да ме осъдиш за ексцентричните ми идеи, които са твърде романтични и не до там печеливши, за прибързаните действия, и недообмислени, и спонтанни реакции. Един ден, като си спомниш за нашите преживелици, ще се усмихнеш и ще кажеш „Какви невероятни мечтателки сме само! Мечтателки, които летят над пейки и дръзват да осъществяват мечтите си! ”Обичам те, Инче” - това е моят начин да изразя обичта и благодарността си към теб!
Ели
Няма коментари:
Публикуване на коментар