„ Докато другите твари наведени гледат земята
Стори човешкият лик възвисен за да вижда небето,
и повели на човека да свръща очи към звездите!”
Овидий
Невероятно! Бог е определил Човек да не гледа Земята – в дребното, в преходното. Колкото повече се забиваш в материалните проблеми, толкова повече си наказван!
Човек е призван да гледа звездите!
Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!
Когато мечтае и се моли Бог да осъществи мечтите му, човек трябва да гледа Звездите! Да благодари на Бог, че има хляб, постеля и дом, но да моли за сбъдването на своите звездни мечти!
Когато човек научи този урок, материалните проблеми ще се разрешат от самосебе си!
Само звездите могат да ръководят пътешественика и да му показват вярната посока и правилния път. Звездите – светещият символ на мъдростта и просветлението, материален израз на душите, завършили своята метаморфоза и достигнали съвършенството; очите на светци, мъдреци и любими хора, които ни наблюдават, обичат, напътстват и благославят....очите на Альоша, мама, Невена, Петър, Даря и всички близки....
Ако си заслепен от златото, среброто, рубините, сапфирите, от блясъка на колесницата; от стремежа да управляваш тази колесница, приемайки това като дар (или от баща си Феб, или от Боговете), а не като съдба, изстрадана и преболяна – очаква те съдбата на Фаетон. Блясък при старта, болка и мъка по пътя и гръм от Юпитер като завършек!
Всеки човек има различен старт. Въпросът е как ще премине по пътя между звезди и вулкани, между Аврора и Луцифер, как ще удържи юздите на колесницата, колко ще го заболи, какво ще научи....ще оцелее ли и дали само оцеляването му трябва да бъде цел? Ще измине ли своя предначертан път, или ще предизвика гърма на Юпитер? Само дръзките предизвикват гнева на Боговете, летейки в небето...нисшите гледат в краката си, докато тъпчат земята....
Няма коментари:
Публикуване на коментар