сряда, 21 април 2010 г.

Дванадесето писмо.... или писмо до Адвоката

Здравей Зойче,



Здравей, приятелко любима,



Здравей жизненост, интелект и справедливост!


Започвам това писмо, за да ти благодаря! Благодаря ти, че те има! Благодаря ти, че си толкова жизнена, толкова искрена и толкова прекрасна! Благодаря, че ме избра да бъда част от живота ти в последните години! Дълбок поклон, че ти и Иван бяхте до мен в най-тежките ми минути: бяхте до мен, когато изстрадвах дните си, бранех душата от кошмарите в нощите си и събирах парченца от същността си в годините, когато Альоша си отиваше…Бяхте до мен, когато изпращах любимия си мъж по пътя на светлината и душата ми пееше тежка македонска песен „Ако умра, ил загина, немой да ме жалите”…….Бяхте до мен, като истинска опора и верни приятели, като доказателство, че доброто е у нас, че съществува и само е нужно да го проявим….това научиха децата ми…разбраха цената на истинското приятелство, когато дойдохте на помена на 40 дни от кончината на Альоша….Зойче, ти беше първата на която казах, че Яна ще става майка и че Петър е приет за студент! Вие с Иван, сте ми повече от семейство, та аз не чувствам брат си и снаха си толкова близки, както чувствам теб и Иван! Вие, с Иван сте първи в списъка ми, когато събирам приятели у дома по специален повод! С Иван, танцувах на сватбата на дъщеря ми и зная, че Альоша би одобрил това от все сърце! Целувам ти ръка, прекрасна Зоя и ти благодаря! Благодаря ти и те благославям, доброто което си сторила за мен, да те се върне стократно!

На мен винаги ми е било малко трудно да кажа „Извинявай”. И ето, сега, не само го казвам, но го и пиша: „Извинявай, Зоя, за всичко което съм ти сторила, или причинила. Извинявай, ако волно, или неволно съм те обидила; извинявай, ако съм казала лоша дума, или нещо не на място! Но това е било несъзнателно, без умисъл! Толкова много те обичам и си ми толкова близка! Благодаря ти за всичко! Благодаря за посветеното време, благодаря за разбирането, благодаря за невероятната подкрепа на детето ми Яна и нейния мъж в онзи тежък и критичен момент! Нямам думи за да изразя признателността си, само мога да кажа, че и аз бих постъпила така за Калина! Благодаря и поклон до земи за това, което си! Благодаря ти и се моля на Създателя да ти е харесало, когато ми позволи да споделя с цялото ти семейство сбъдването на мечтата ми да изкача 7-те рилски езера, благодаря за невероятните моменти под звездното небе в басейна на Сапарева баня, благодаря ти, че ме направи съпричастна в незабравимото изживяване на приказната сватба на прекрасната принцеса Калина!.....Благодаря!

С теб работихме, посетихме много прекрасни места и изживяхме неописуеми мигове. Само да изживееш тази емоция е невероятно, когато я споделиш е блажено, а когато я подариш на другите е божествено! И аз реших да направя точно това!


Това е. Не ме съди за това което съм и което не съм!  Един ден, из целия свят ще се изпращат нашите картички като послания за любов и пожелание за щастие, един ден хората ще очакват да получат една от нашите картички като послание за любов, един ден…..ще се усмихнеш и ще кажеш „Какви невероятни мечтателки сме само! Мечтателки, които летят над мостовете и дръзват да осъществяват мечтите си! ”Обичам те, Зойче” - това е моят начин да изразя обичта и благодарността си към теб и съм убедена, че самата ти ще казваш по-често „Обичам те” на тези, които обичаш!



Обичам те, Зоя, моя любима приятелко!



Ели



ПС. Един ден ще бъда наистина много щастлива, когато в моята пощенска кутия пристигнат хиляди цветни пликове с нашите картички и на някои от тях пише „Обичам те”.
За повече снимки на Зоя, Тук

Няма коментари:

Публикуване на коментар