сряда, 21 април 2010 г.

Пето писмо - неизпратено.....или България

България – полъх на мечта.



Пулсираща магия, стаена надежда и прошепната молитва.



Моята България - моят корен и моят свят!



Нашата България – една шепа разкаяние на кръстопътя към върха!



Поспрете и се вслушайте в звука на вечността!


Човек идва на този свят със своята мисия: да посади дърво, да отгледа дете, да построи дом, да изкачи връх! Да остави диря след себе си!

Странно, ние всички искаме да сътворим велики дела, да оставим на идните част от нашето име, но защо ли забравяме корените си? Забързани между две срещи, между плащането на две сметки, между хилядите телефонни разговори забравяме да поспрем и да се вгледаме в душите си. Забравяме, че нашата България е благословена земя, че тук на една педя площ има построени безброй манастири, църкви и параклиси – безброй обители, които са съхранили отколешните духовни ценности на българина. В светата обител отиваме и се вричаме с любимите си хора да се обичаме и почитаме „во веки веков”, тук кръщаваме рожбите си и ги калесваме за успешен път по друмите на Майката Земя , тук изпращаме любимите си хора в другия свят, света на Светлината и Божественото! Тук присядаме, уморени и уплашени и молим за милост Светия Отец, тук молим за опрощение! Тук , понякога палим свещ , за да благодарим. Колко ли често се сещаме да кажем „Благодаря , че ни има! Благодаря, че сме тук, на тази земя! Благодаря за грижите на Отеца!”

Издаването на картички на българските манастири и църкви е нашият начин да благодарим на Създателя за грижите към нас – тленните и грешните, нашият начин да благодарим на знайни и незнайни майстори, сътворили и построили българската Света обител, да благодарим на тези свети отци и майки, които служат безмълвно и се молят за нас, за да ни има и да вървим по пътя си!

Благодарим Ви, целувам Ви ръка и поклон доземи!

Тези картички са израз на нашето Благодаря!


Аз зная, че всички тези светли души, които отправят своите молитви за оцеляването ни като България, нямат нужда от нашата благодарност, но ние имаме нужда от това! Имаме нужда да коленичим в сумрака на храма, да запалим свещ, да се вслушаме във вътрешния си гласец който нашепва „Отче наш” , да целунем ръка и да молим за опрощение!

Имаме нужда от нашата вяра!

Тези картички са израз на нашата вяра!

Тези картички са материализирана любов!

Любовта се споделя! Затова решихме , че в тези трудни за оцеляване дни, би било чудесно ако можем да изпратим едно писмо и една картичка, за да подарим любов, светлина и щастие.



2 коментара:

  1. ПРЕКРАСНО!
    ЧУДЕСНО!
    ИСТИНСКО!
    ПОЧУВСТВАНО!
    ПЪЛНО С ПРЕКЛОНЕНИЕ И ЛЮБОВ!

    ОтговорИзтриване
  2. Сигурно звуча патетично, но за мен България е име сакрално и моята земя е свещена. Животът ми се построи така, че имах образованието и възможността да пътувам в чужбина в железните, комунистически години. Още в първите дни на промените можех да отида да живея на Запад,но никога не съм желала това. Сякаш вътрешната ми принадлежност е тук - тук са погребани родителите ми, тук почива съпруга ми, тук израстнаха децата ми, тук расте внучката ми, тук е моето място на тази земя!

    ОтговорИзтриване