Боговете винаги са сами. Нямат семейства в истинския смисъл на думата. Нямат пълноценни семейства и пълноценен семеен живот. Или съжителстват с половинките си, или не се разбират с децата си и децата им за нищо не стават.
Ако искаш да управляваш колесницата на Слънцето, трябва да бъдеш сам! Отдалече е страшно примамливо – златна колесница, златни колела, сребърни спици, рубинени и сапфирени юзди! ( колкото скъпи и бляскави да бъдат – юздите са си юзди!) Но да караш колесницата на Слънцето – това е върховно усилие и тежък физически труд!
Каква ирония! Слънцето осветява света, дарява светлината на всички, управлява живота на планетата, трасира пътя в ефира между добро и зло, между звезди и съзвездия, а не може да намери пътя към собствения си син. Феб не може да убеди сина си да обуздава желанията си и да управлява живота си.
Кое е по-трудно? Да бъдеш бог, или да бъдеш родител? Да управляваш колесницата на Слънцето – или да научиш детето си да управлява живота си? Да познаваш тайните на вселената и тайните на света – или да познаваш детето си с неговите скрити тайни, желания и стремежи?! И ако Феб може да управлява колесницата и да създава ред в света, а не може да покаже на сина си Фаетон кое е правилно и кое не, кое е възможно, и кое не; какво е дълг и какво – удоволствие; какво е работа, и какво – показ, то тогава кой е по-велик – Богът, или Родителя?
Ако трябва да израстнеш, да погледнеш нещата от високо, да се опиташ да ги видиш в тяхната цялост – това не може да се случи, ако някой те учи, ако някой те убеждава, или ти предлага готов отговор. Трябва да изгориш; да строшиш колесницата на Феб в Ефира; да почустваш отровата на скорпиона, беса на огнените коне, гибелния огън на нетърпението, злополучния блясък на заблудата; да усетиш възвишаващата и сгромолясваща страст на властта, да управляваш дори и за миг колесницата на света; да усетиш опиянението да бъдеш Бог и след това да бъдеш поразен от гръм!
Такава е съдбата на Фаетон, синът на Слънцето, дръзнал да поиска невъзможното. А какво ли се случва на нас, обикновените смъртни – Solis liberi, тези които сме деца на Слънцето, дръзнали да отправят очи към Вселената, да погледнат Слънцето и да си задават въпроси? Кои планети ще се подредят в трагичен ред, за да ни посочат мястото на Земята? И как да разчетем тяхното предупреждение?
П.С. Тази невероятна снимка е на Ясен Данаилов
Няма коментари:
Публикуване на коментар