Второто писмо!....Или Майка и Дъщеря!

Здравей Яна,

Моя обич, моя гордост, моя радост, моя сбъдната мечта! 

     Не  зная как да започна това писмо  към теб, мое прекрасно момиченце? Как би могъл човек да разговаря  с материализираната си мечта? Защото ти си всичко, за което съм си мечтала и още и още…..Всеки, който те познава ще разбере, че не си измислям, ти просто си това, за което винаги сме си мечтали с баща ти и което без чувство на излишна гордост, бих казала, сме сътворили. Творецът чу мечтите ни и ни показа, че няма нищо невъзможно, когато обичаш и искаш, когато е за добро! А какво по-добро и по-прекрасно от дъщеря като теб?

     Господи, колко се гордея с теб, Янче! Прости на сантименталната си майка, но пишейки  това писмо, плача. Плача от щастие, че съм благословена с дъщеря като теб, плача от щастие, че имам привилегията да се радвам на твоите успехи, да бъда част от твоя най-съкровен свят, да бъда огряна от светлината на любовта в твоя нов дом, да се къпя в радостта на твоето прекрасно момиченце – Мариана. Моята привилегия е двойна, защото аз приемем тази чест от свое име и от името на баща ти. Сега вече и ти си майка. И ти си благословена да имаш необикновено дете, като теб! Сега може би ще ме разбереш по-добре! Аз далеч не съм идеалната майка и с татко ти не сме били идеалните родители. Правихме много грешки, много глупости извършихме, но при крайния баланс, салдото е положително, защото каквито и простотии да сме свършили, ние сме родители на теб и Петър, а това e повече от всичко! Ние не бяхме идеалните родители, но много, много ви обичахме! Обичахме нашето най-прекрасно момиченце и растяхме заедно с него: баща ти ти четеше приказките на Николай Райнов, когато беше на 3 годинки, баба ти Лили те учеше на стиховете на Ботев и ти ги знаеше всичките на тази възраст, дядо ти Киро те поставяше на директорското си бюро и се хвалеше с умната си внучка де що свари, дядо Пенчо закъсняваше за отчет пред ЦК на БКП, защото внучката му отказваше друг да я храни, а за баба ти Невена….ти беше най-сбъднатата мечта! Тези обични хора вече не са сред нас. Благословени да бъдат душите им от светлина! Може би не всуе пиша това веднага след Задушница, но Боже мой, колко ми е трудно понякога да се радвам на теб и твоето щастие от името на тези светли души! Те всички биха били безкрайно горди и биха се радвали неистово на твоето щастие….Мето е точно зетят, който баща ти би приел и обичал – лъчезарен, интелигентен, организиран, съпругът на неговото любимо момиченце! Представям си как с часове биха бистрили световната политика и как биха говорили до нощите за история….как биха пяли македонски песни! А за малката Мариана….тук просто думите не ми стигат!

     Извинявай, мами, че започнах да говоря за това, но понякога татко ти толкова ми липсва! Аз съм мъжко момиче и се справям с трудностите и изпитанията, но в радостни моменти, в мигове на щастие, много ми се иска да се похваля и да кажа: Хей, Альоша, виж какво направихме с теб! Успяхме! Любовта винаги побеждава! Виж какви деца имаме, те са нашата материализирана любов, те са нашата осъществена мечта!

     Аз  зная, че душата на  баща ти е светлина! Аз зная, че неговата душа изпълнява  мисия, достойна за неговата духовна същност! Аз зная, че където и да е, Алексей следи неотлъчно своето любимо момиченце, безумно се гордее със своята дъщеря, обича я със сила, присъща само нему и благославя всеки миг от твоя живот и всеки член от твоето прекрасно семейство!

     Аз  отново станах многословна, а уж исках  да  напиша за новото си начинание, което  посветих на твоята малка дъщеря, на слънчицето Мариана! Както знаеш, аз, с моите приятели започнахме да посещаваме и да снимаме най-прекрасните места в България. Даже най-хубавите  снимки направих с вашия фотоапарат! След това реших, че ще издаваме картички, за да споделим нашите мигове на преживяно щастие, да подарим малко светлина и малко любов на хората, които обичаме! Знаех, че трябва, длъжна съм да кажа на хората, които обичам колко много ги обичам, защото по този начин казвам и на тези, които не са сред нас, колко много ги обичам.

     Яна, обичам те, мамо, и всеки ден благодаря на Бога, че ме е дарил с такава дъщеря! Обичам те, защото ти си най-ярката личност, която познавам! Обичам те, защото си дъщеря на баща си и по този начин му казвам колко много го обичам! Обичам те, защото ти си вече майка и по този начин казвам колко много обичам моята майка, на която все не намерих време да й кажа лично колко много я обичам! Обичам те, защото ти си най-съвършения продължител на един стар и горд род Попови, събрала всички прекрасни качества на своите предшественици! По този начин изразявам своята благодарност и признателност на дядо ти Пенчо, на баба ти Венче, на дядо ти Киро и баба ти Лили – здрави корени, без които короната не би дала своя  плод!

     Мое прекрасно момиченце, на твоето момиченце, на любовта, посвещавам идеята да изпращаме  нашите картички на хората, които обичаме и с които работим. Сантиментален жест, архаична форма да кажем „Обичам те”. Това е моят начин – да изпратя благословия от манастир, вместо да изпратя безличен СМС, или е-mail.

     Това  е. Не ме съди за ексцентричните ми идеи, които са твърде романтични и не до там печеливши. Един ден, когато из целия свят се изпращат нашите картички като послания за любов и пожелание за щастие, когато те станат лъчи за разпръскване на светлина, оптимизъм и помощ на хората, когато хората ще очакват да получат една от нашите картички като послание за любов, ще ми простиш, че не съм била идеалната майка, че не съм казвала по-често „Обичам те” и самата ти ще казваш по-често „Обичам те” на тези, които обичаш!

Обичам те, мъничка моя, моя сбъдната мечта! 

Мама 

Повече снимки на Яна тук!

Всички издадени картички, Тук