Здравей индиански вожде,
здрав дух на племето,
сестра и приятелка, или просто Ева
Защо ли до най-близките най-трудно се пише? Все го мисля и мисля това писмо и все не мога да го напиша. Защото ако започна...трябва да се върна от началото.А това беше един коктейл на откриването на първия магазин на Жана Жекова...после минахме през ревюта, снабдявахме Метро, правихме купони, изкачвахме върхове, крояхме планове, обучавахме се при различни майстори, потихме се на хиляди гимнастики, плакахме заедно, пяхме, писахме сценарии, играхме роли, какво ли не сме правили заедно?
Да ти пиша на теб, все едно да пиша на себе си. Ти си тази сестра, за която винаги съм мечтала - точна, твърда, коректна, безупречна....и също толкова шантава! Зад желязната воля и непоколебимост се крие едно щуро хлапе, което може да измисли и сътвори най-грандиозните щуротии. Да рисува картини, да пише стихове, да прави сценарии, да вихри купони...и в същото време с желязна ръка да ръководи бизнес и семейство. Ако някога, по някакъв повод съм смятала, че ако трябва да избера един човек, на когото безусловно мога да се доверя и да вярвам, че ще ми помогне, то след моите деца, това си ти , Ева. И ти добре го знаеш!
Приятелко, в какви ли не мисии сме попадали с теб; къде ли не съм те повличала; какви ли не безумни идеи не сме осъществявали (спомняш ли си колко стотици панталони постригахме и снабдявахме "Метро", спомняш ли си нашия кетъринг, спомняш ли си когато се връщахме в мъглата от 7-те рилски езера, или когато посрещахме слънцето на Албена, или когато идваше зимата сутрин в 5,30 ч да ме взимаш за гимнастика, изложбите) но ти винаги, абсолютно винаги си била до мен - твърда, непоколебима, точна и много, много истинска!
Всеки ден, когато се моля, благодаря на Бога, че има моите деца и моите приятели! А ти си била винаги №1 сред приятелите ми - само човек с твоите железни нерви и търпение може да изтърпи такова чудо като мен. Ноти ме търпиш, защото знаеш колко много те обичам!
Обичам те
Ели



Няма коментари:
Публикуване на коментар