Красотата винаги е обърквала обикновения човек – по-точно обикновения българин. Той не е свикнал с нещо необичайно различно. Става недоверчив. ? „Ами като е толкова хубаво, сигурно не е истинско!... Много хубаво не е на хубаво! ...Тази жена щом е толкова красива, сигурно не й е читава работата!”
Проблемът е, че обикновеният българин няма самочувствие. Не е превъзмогнал комплексите си. Един човек, който не вярва на себе си, как ще се довери на друг..камо ли на нещо необяснимо, нещо свише, като красотата?
Да приемеш красотата трябва да бъдеш и религиозен. Да се преклониш пред това, което Бог е създал и да го оцениш, да му се радваш – не да го унищожаваш!
Друг въпрос е, че красотата е дар, тя не е привилегия; нито средство; нито оръжие. За това, да можеш да приемеш красотата и да я допълниш с достойнство, трябва възпитание, морал и философия. Това дори българинът може да го оцени!
Няма коментари:
Публикуване на коментар