Шесто писмо....или Ученик към Учител

Здравей Жоро,

Здравей, духовни водачо,

Здравей любов и светлина!

Не зная, как да започна това писмо, затова ще карам направо! Толкова често се обръщам мислено към теб и съм сигурна, че преди още аз да зная какво мисля, ти си усетил! Толкова често съм ти се обаждала по телефона, че отдавна съм ти изпържила мозъка, предала съм ти част от моята пощурезия и агресия и съм ти прехвърлила всички мои лоши неща. Надявам се, когато си бил във връзка с моя централен компютър да си разбрал, че там има и много хубави неща: че има знание, интерес към прекрасното, загриженост към хората, съпричастност към болката и проблемите, готовност да се притека на помощ винаги – и поискана и не поискана, жажда за живот, авантюра, магия, поезия и любов! Не си пиша CV, за да ми ходатайстваш пред висшите духовни инстанции, нито пък си пиша характеристика, за да кандидатствам за светица. Опазил ме Бог! Аз съм една съвсем обикновена, грешна и объркана жена, която сама върви по пътеката - катери се по урвите, пада, става, с очукани колене, с изпочупени нокти и одраскани бузи, с неудобни обувки, с неподходяща компания, с водачи и учители, но върви...Радвам се на изгрева, мечтая при залез, танцувам със звездите, омайвам се от аромата на билките и чистия въздух, вярвам в приятелството, в добрата дума, протегната ръка и в....магията! В магията на синхронния ритъм, в магията на планинското езеро, в магията на пещерната перла, в магията на Божествения престол, в магията на полета на птиците, в магията на споделеното мълчание! Вярвам, въпреки, че чувам как тишината повтаря: „Прости й, Господи, тя не е виновна, тя просто е луда!” Но в лудостта има нещо прекрасно! Не си ли се замислял, че лудите са най-близко до Твореца? Нееее, не се подреждам напред на опашката, просто ми се иска понякога хората, които обичам да ме разбират и дадат израз на своето разбиране

Жоро, не ме съди за меланхоличния тон! Аз, нали знаеш, съм майстор на метлата – тези дни Ради донесе в офиса купища метли и започнахме да разчистваме всичко старо, ненужно и затлачено! Има неща, с които трудно се разделяме, просто сърцето те боли и разкъсваш душата си! Хем се правя на майстор, хем съм толкова далеч от всички майстори! Майсторите не се привързват, учениците не са зависими от учителите! Майсторите не изразходват енергия за емоции, учениците нямат право да навлизат в света на учителите...много йерархично и структурирано за моите хаотични представи!

Когато ученикът е готов, учителят го намира!

Жоро, започнах това писмо, за да ти благодаря! Благодаря, че ме избра да бъда част от живота ти в последната година! Дълбок поклон, че вложи сърцето, енергията си и душата си, за да ми помогнеш да видя светлината! Целувам ти ръка, затова че вложи целия си лечителски талант и ми помогна да си върна здравето и да изглеждам по начина, по който изглеждам сега с черните си джинси! Прости ми, за всичките часове, които ти отнех с телефонни разговори и те натоварих с моите проблеми...просто ти беше единствения човек на когото можех да отваря душата си! Приеми моите извинения за болката, която съм ти причинила, когато си ме лекувал и която несъзнателно съм ти пренесла! Повярвай ми, аз може да съм кучка, но не съм дяволско създание и никога, по никакъв начин не бих те наранила, или бих ти навредила! Дяволът сигурно съществува във всеки от нас, аз не съм изключение, но Бог ми е свидетел, че винаги съм търсила причините в себе си, ако нещо не се е получило и никога не съм обвинявала другите!Най-малкото теб! Това би означавало да убия себе си! Освен това, майсторе, ти ме научи да озаптя своето его и винаги да намеря сили и да кажа „Извинявай, сбърках!”

Ученикът трябва да има респект към Учителя си!

И ето, сега, не само го казвам, но го и пиша: „Извинявай, Георги Минчев, за всичко което съм ти сторила, или причинила. Поемам цялата отговорност върху себе си! Благодаря ти за всичко! Благодаря за посветеното време, благодаря за тежкия физически труд върху ръждясалите ми кости, благодаря за търпението, с което изслушваше поредния анализ, благодаря за молитвите за спасение на обърканата ми душа, благодаря ти от дъното на сърцето! Благодаря ти и се моля на Създателя да ти е харесало, когато сподели с мен сбъдването на мечтата ми да изкача Мусала, благодаря че дойде с мен на любимото ми място в Божествената Рила, благодаря ти, че заедно с мен посети част от подземното ми царство.....Благодаря!

Учителят и ученикът вървят заедно по пътя, докато пътищата им не се разделят!

И ако искаш да ми направиш един малък подарък, ще ти бъда признателна, ако ми запишеш на дискове филмчетата от нашите екскурзии. Слънцето от 7-те рилски езера ще стопли душата ми в самотните зимни вечери, водопадът ще измие грижите ми, пещерната перла ще ми напомни, че столетието е един малък период за една песъчинка за да се превърне в скъпоценна перла и че след 300 години изживяна любов и очакване, той и тя ще се срещнат, за да се целунат.

С теб посетихме много прекрасни места и изживяхме неописуеми мигове. Само да изживееш тази емоция е невероятно, когато я споделиш е блажено, а когато я подариш на другите е божествено! И ние решихме да направим точно това!

Заедно с теб замислихме и реализирахме издаването на картичките. Те са материализация на любов, светлина и свобода!

Това е. Не ме съди за това което съм и което не съм! Не ме съди за ексцентричните ми идеи, които са твърде романтични и не до там печеливши. Не ме съди, че съм се заровила в материалното и копам да търся гърнето със злато! Все пак, златото е металът на чистата енергия! Не ме съди,че съм слаба, че те обичам! Един ден, когато из целия свят се изпращат нашите картички като послания за любов и пожелание за щастие, когато хората ще очакват да получат една от нашите картички като послание за любов, ще ми простиш, че не съм била идеална, че съм ти изпържвала мозъка по телефона и по нощите, че съм ти предавала болка и страх, че не съм ти казвала по-често „Обичам те” (а може би твърде често?) и самият ти ще казваш по-често „Обичам те” на тези, които обичаш!

Обичам те, Жоро, мой любим приятел, мой Учител, мой лечител, моя светлина и сбъдната мечта

Ели



ПС. Един ден ще бъда наистина много щастлива, когато в моята пощенска кутия пристигнат хиляди цветни пликове с нашите картички и на някои от тях пише „Обичам те”.
За повече снимки на Жоро тук