вторник, 20 април 2010 г.

Третото Писмо!....Или Майка и Син!

Здравей Петър,
Здравей мое слънчице,
Мое любимо момче,
Синът за които всяка майка мечтае, но само аз имам честта да се обърна със съкровените  думи към теб
Здравей сине, 
     Винаги  ми е трудно да ти пиша, даже ми е  трудно да разговарям с теб. Не защото не мога, а защото е почти невъзможно да разговаряш със своята сбъдната мечта, без да изпаднеш в крайности. Но аз съм такава – крайна и необичайна и затова мога да си позволя да използвам една архаична форма на комуникация – старото , класическо средство – писмото. Нали съм връстничка на Айнщайн…..както ти обичаш да се изразяваш!

     Всеки ден благодаря на Бога, че е чул  молбите ми и че ме благослови да имам най-чудесния син на Земята! Ти си точното въплъщение на нашите мечти  с татко ти ! Господи, колко се гордея с теб, Петър! Умен, усмихнат, чаровен, възпитан, балансиран…всичко, за което една майка би мечтала! Петър Алексеев Попов! Дори и името ти беше избрано от баща ти да подхожда на мисията  в живота ти! Ти наистина си страхотен, мами! Колко ли се гордее татко ти с теб! Аз зная, че неговата душа от светлина е събрала всички души от светлина, всички светии и при всеки твой успех се хвали „това е моят син, това е моят Петър!”. Във всеки труден момент, Алексей бди над теб, той ти помага и ти дава сили да вървиш напред!
     Не  беше лесно детството ти. Малко  деца имаха твоята съдба да останат  глава на семейството на 14 години! И сега ми е трудно да пиша за това. Някак си, все се чувствам виновна, сякаш съм била причината за тези тежки моменти в твоя живот. Как ли не се стараех, но как по дяволите да се състезавам с баща ти? Той беше толкова обаятелен, чаровен, интелигентен, изобретателен! Дори в гнева си, дори в беса си – пак беше уникален! Просто с него никога не ни е било скучно! А аз – трябваше да се боря ден след ден за нашето оцеляване, да търся начини да се съхраним като семейство, да запазя нашето чувство за достойнство и вярата ни , че ще успеем. Та как иначе, нали сме Попови!
     Зная, че не съм била идеалната майка. Зная, че с татко ти не бяхме идеалните  родители, но те моля да ни простиш, защото безкрайно много те обичахме и те обичаме! Ти беше нашата сбъдната мечта – продължителят на рода, момчето, което носи името на дядо Поп и на Петър Велики! Съседите още помнят, че когато си се родил, целият квартал е пеел „Край Босфора”!
      Спомням си, че когато откриваха манастира „Св. Петър и Павел” ние с татко ти бяхме поканени на церемонията от шофьора на Негово Светейшество Патриарх Максим. Отидохме на службата и от цялото слово на Патриарха запомних само думите „Защото Петър е камък, опората на вярата!” Знаех, че това си ти – моето слънчево, но твърдо момче; моят весел, но балансиран син! И тогава, и двамата с баща ти застанахме пред иконата на Свети Петър, и най-искрено се молихме за теб, сине, за светлината по пътя ти, да бъдеш здрав, силен, умен, успешен и благословен! Такъв, какъвто си!
   Извинявай, мами, че станах толкова сантиментална, но на майките това е позволено! Пък и татко ти толкова ми липсва! Аз съм мъжко момиче и се справям с трудностите и изпитанията, но в такива моменти, като на абитуриентската ти вечер, когато разбрах, че си приет в Университета, в тези  мигове на щастие, много ми се иска да се гушна в баща ти и да се похваля: Хей, Альоша, виж какво направихме с теб! Виж, какъв син и каква дъщеря имаме! Успяхме! Любовта винаги побеждава! Пак се разплаках…май започвам да остарявам.

     Петър, обичам те! Обичам те, защото си мъжко  момче и се справяш чудесно  с всички предизвикателства на живота, обичам те защото си мой син и  защото си син на мъжа, когото обичах! Обичам те и по този начин казвам на баща ти колко много го обичам, защото ти толкова много приличаш на него!
     Всички майки обичат синовете си, но малко майки избират 20 годишните си синове за основни партньори в бизнеса!  А аз те избрах! Не само, защото си мой син и син на Алексей Попов, не само защото си част от семейния бизнес от 3-годишен, а защото си точния човек, когото бих избрала за бизнес-партньор. Ти си честен, принципен, знаеш кое е добро и кое не е добро, знаеш цената и силата на парите и къде се прекрачва границата на финансова независимост и обсебване, ти си ерудиран и интелигентен, ти си възпитан и имаш подход към хората! Като завършиш Университета ще придобиеш и други качества, които ще ти помогнат да изкачиш всички върховe, които пожелаеш! А аз ще пътувам по света, ще карам Мерцедес С класа, който ти ще ми подариш за моя 55 –ти рожден ден и ще се радвам на успехите ти!

     Заедно  с теб, Петър, измислихме IT -програмата и заедно ще я осъществим, защото просто го можем! Тази програма е толкова истинска и толкова човешка, че просто няма начин да не успее! Тя ще помогне на хиляди хора, изпаднали в затруднение, хора които искат да подобрят качеството на живота си, да станат по-добри и по-истински, хора които са успели и искат да споделят своите успехи и да помогнат на останалите…това е една човешка програма, започната с много любов от теб и мен е отворена за всеки, който иска да се присъедини към нея.
     Като  анонс на тази програма, като материален израз на това което правим,
посвещавам  идеята да изпращаме нашите картички на хората, които обичаме и с които работим. Сантиментален жест, архаична форма да кажем „Обичам те”. Това е моят начин – да изпратя благословия от манастир, вместо да изпратя безличен СМС, или е-mail.Всеки, който е готов да се присъедини и да каже своето „Обичам те” на близък човек и да изпрати цветен плик с нашите картички винаги може да си поръча картичка от нас. Тя е на цената на един СМС – 1,50лв. Представи си само, какво удоволствие би изпитал човек, когато сред множеството бели пликове за неплатени сметки види един цветен плик с картичка и писмо, в което пише „Обичам те”! Тези писма ще бъдат гръбнака на нашето утре. Тук и сега всеки може да следи  какво ново има и директно да твори своето днес и утре! 
     Това  е. Не ме съди за ексцентричните ми идеи, които са твърде романтични и не до там печеливши. Един ден, когато из целия свят се изпращат нашите картички като послания за любов и пожелание за щастие, когато хората ще очакват да получат една от нашите картички като послание за любов, ще ми простиш, че не съм била идеалната майка, че не съм казвала по-често „Обичам те” и самият ти ще казваш по-често „Обичам те” на тези, които обичаш! 
  Обичам те, Петър, 
мой любим син, моя сбъдната мечта!
Мама 
     ПС. Един ден ще бъда наистина много  щастлива, когато в моята пощенска кутия пристигнат хиляди цветни пликове  с нашите картички. 


2 коментара:

  1. Violeta Preiler Mnogo 4uvstveno i krasivo, s mnogo obi4 napisano pismo! Bravo! Pespekt!
    преди около час · .Violeta Preiler Elieta, ne se ukorqvaj mnogo, vqrno e 4e pravim gre6ki, no vazhnoto e da gi osyznavame i da imame sili da pomolim za pro6ka... Sigurna sym, 4e sinyt ti mozhe da te razbere i da ti prosti, za6to vypreki vsi4ko, toj vinagi e znael i 4uvstval 4e ti go obi4a6...
    преди около час · .Elieta Popova Благодаря ти, Виолета! Да...това, което си усетила е нещото над което работя, една неправилна матрица дълбоко кодирана в мен...свръхвзискателност към себе си, граничеща към самобичуване...(това май е признак на маниакално его?).А май е просто нужно да си спомним, че сме смъртни, ерго-грешни! И че за ди ни прости и Бог, ние трябва да си протим! Ето...
    Вижте повече
    аз започнах, по моя си начин да искам прошка: от дъщеря ми, от сина ми, от зет ми,от приятелите ми...вече съм по-толерантна и към себе си...И всъщност, децата ми са най-добрия ми учител. Петър с неговата всеопрощаваща усмивка, с удивителната му вяра,че "всичко ще се оправи".Благодаря, Обичам те, Виолета!
    Преди 2 секунди. ·

    ОтговорИзтриване
  2. Maria Myagkova Здравей, Елиета! Напоследък доста работя, тичам насам натам непрекъснато и ми остава малко време за самата мен...Въпреки, че искрено се радвам на изгревите сутрин, въпреки, че знам, че болките ми помагат да израствам...понякога от факта, че..улисана в други неща, забравям за мен самата...влизам в порочния кръг на самообвинението, че трябва да дава... Вижте повечем повече на хората, които обичам или че трябва да се държа по друг начин с тях...или изобщо, че трябва да давам повече от себе си на някой или в името на нещо... Всъщност, като контраст на това... забелязах,че когато обръщам достътъчно внимание на себе си, когато се обичам, не се съдя и се себеприемам с всичките си малки или големи странности, не до там удобни на другите ...тогава мога да давам без да се насилвам, без да си казвам..."трябва да дам" и без да изпитвам вина...., че дама или не давам.
    Това е моят скромен преживян опит по тази тема. Сърдечен поздрав и "ти, днес прегърна ли себе си"?
    преди 3 часа · .Elieta Popova Благодаря, Мария!
    Забравяйки за грима, хвърляйки маските, започнах да изхвърлям и един по един костюмите...първо "Трябва", после "принудена съм", после..."виновна съм", докато стигна до онова усмихнато хлапе, което сутрин отваря очи, усмихва се закачливо и казва своето "мяууууу" на себе си, на слънцето и на света!

    ОтговорИзтриване