сряда, 28 април 2010 г.

Писмо 25 или....Крастота и Споделената любов - Програмно писмо до Лени

 Здравей партнър,
Здравей фурия,
Здравей слънчево момиче със сияйна усмивка!
                                                                     Здравей Лени!
Много странно и много прекрасно започна всичко! Виждала съм те преди сто години на второ ниво по системата на Норбеков и имам ясното усещане за присъствието ти, но ...нищо по-конкретно! След това, изведнъж...бум, срещнахме се във Фейсбук и...сякаш се знаехме от векове. Даже вече не си спомням как се роди идеята за блога, само зная че за миг я осъществи и аз се добих с нова занимавка!

Всички, които ме познават знаят, че обичам дефинираните и структурираните положения. Други казват, че един от най-добрите начини да разсмееш Бога е, когато започнеш да планираш.

Попита ме, ОК ще правим блог, но каква ще бъде Целта? Целта на блога се оказа, че този блог няма да има детайлно определена цел, точно формулиран път и стриктна структура (въпреки, че ти положи една страхотна матрица на структура и аз се стремя да я следвам!) Някак си ще действаме по посоката на вятъра и слънцето ще ни сочи пътя!
Ти си любов, Аз съм Любов, Ние сме Любов...този блог е Любов! Любов към Красотата!
Красотата е в очите на виждащия . Тя е навсякъде: в божествената Рила, в цъфналото дърво на разкопаната Софийска улица; в съкровената тишина на Рилския манастир; в уловения миг на звука на гайдата; в пищността на пролетта; в ненатрапчивостта на теменужката; в необятната вис и теглещата сила на облаците....в ръчно изработената картичка, в подарената парцалена кукла!
Красотата е навсякъде около нас. Вижда се с просто око и те мами да я съхраниш и да я споделиш.
И ние, като привлечени светулки, се стремим да уловим мига Красота и Споделената любов! Всеки, който се е почувствал опиянен от красотата и осветен от любовта е добре дошъл при нас! Всеки, който е искрен и иска да сподели чувството на безметежност, казвайки "Обичам те" е добре дошъл при нас!

Ние не сме професионални автори, нито печени блогари. Господи, на мен даже ми е трудно да се справям с безбройните техники....Добре, че си ти! Ние съвсем нямаме амбициите да впечатлим света с професионализъм. В любовта професионализъм няма, пък ако има - другояче му е името. Красотата и любовта проявяват своята сила, когато са споделени! Ти ми върна вярата в доброто, в истината, когато без дори да се срещнем, без да ме знаеш, просто седна и вихрено сътвори този блог, не искайки и не чакайки нищо като отплата1
Благодаря ти, Лени!
Благодаря ти, че те има!
Благодаря ти, фурия безметежна и прекрасна!
Обичам те и бъди благословена с Любов!


Ели
П.С. И понеже сме партнъри, очаквам от теб да качиш твоя дял снимки!
За повече снимки на Ели, Тук
А снимките на Лени, ще се качат Тук от Лени!


Продължението...или писмо и отговор в едно!




Ще си позволя да вляза тук, 
и поставяйки своите снимки скромно да добавя и моето чувство.
Лирично, откровено и  надявам се на място отговора ми на писмото, което не очаквах
Едва ли има друго място, на което да прочетете едно писмо, което да съдържа в себе си и отговора...,но ето го мястото!
Мястото, където можем да споделим почувстваното, да отговорим и да се докоснем!


Е Ели,
аз съм онова момиче, което след 100 години си е все същото,
онова, което четеше с интерес писмата ти.
Трогвах се, кимайки учудена следях дума по дума...и  докато сглобявах изреченията ...виждах цели истории.
Емоционално дори плашещо...,но изключително затрогващо е всичко, което споделяш.
Да кажем ОБИЧАМ ТЕ, е често чут недочут апел....а ти го отправяш със сърцето си,
и думите, неизговорени, но написани....заживяват собствения си живот...
за теб,
за този който ги е прочел, когато е трябвало,
за нас,
за мен....


е , да обяснявам ли, докато леко свенливо навеждам главата си...
колко пъти по-емоционално и колко ме трогна и колко ми въздейства това писмо
как неочаквано, но дочакано бе за мен?!
Някак вътре в себе си, като че ли го усещах, че ще ми дадеш този урок, този жест и тази стъпка,
но когато видях, наистина....отворих очите си широко, а усмивката бе следващото...до момента в който се почуствах дори тъжна,...странно тъжна!
Благодаря ЕЛИ
благодаря за думите ти, за това че ми даде тази опитност, че ме включи, че ми се довери, че ме почувства приятел
Благодаря за нежните думи, за отправените похвали, за предложенията, за зачитането, за признанието, за разговорите!
Благодаря, че ще ми дадеш въможността да покажа онова, което правя с най-голямо удоволствие, че ще ми помогнеш да помогна като даря....направеното с любов.
Благодаря, че разбра....че това, което правя кротко у дома с ръцете си....идва и от сърцето ми.
Благодаря, че ме нарече прекрасна, безметежна....!
Благодаря ти че си такава, открояваща, търсеща, стабилна и че си онази... която има сила, енергия и Любов за милиони прекрасни неща.
Прегръщам те, и ти желая светлина, красота и признание,
и като по-малка и неопитна искам да спра до тук, за да имам какво да кажа понатам,
и защото уважението ми към Теб го изисква.
и защото моята Любов ще изразявам с направеното от мен,
нарисуваното,оцветеното....!
Тези картички са за теб,
направени с много чувство и са много скъпи за мен. Пазя ги и очевидно са чакали теб! Най-подходящи и най-точни за теб!


Няма да разказвам  за богатата символика, която съм вложила в тях, ти си интуитивна, ще ги погледнеш и видиш такива каквито са!


Аз,
съавтор на блога, 
свенливата, но творчески изкушена светулка...,
която ще показва себе си, чрез своето хендмейд творчество.
Лени!
Приятно ми е да се запозная с всички, последвали идеята ти Ели
и ми е приятно да ти Благодаря отново!






вторник, 27 април 2010 г.

Писмо 24 -неизпратено или...Преодоляване на страховете

След медитацията заспах. В просъница ми се счу, че някой звъни. Събудих се.Звънеше се много силно и продължително. Петър също се събуди.Отидохме по пижами да проверим кой е по това време посред нощите. Отново изпитах невероятен ужас! Кой може да звъни  и защо? Вътрешно бях убедена, че всичко е наред. Че тази сценка е само изпит, дали съм се справила със страховете. Но ужасът, спомените ...Неочакваното позвъняване ми показа, че още не съм се справила със страховете. Не издържах изпита.
Същата нощ имах невероятна среща с един от източните Учители, който ми каза , че е син на безсмъртен. С него говорихме за целта на живота (медитацията ми преди да заспя бе за външната цел на живота) и за парите. Учителят ме повика и ме представи на своя баща - Учител от горните етажи. Не си спомням точно какво говорихме и дали сме говорили. Помня, че лицето му излъчваше. Уж беше смугло, а лъщеше, като че беше намазано с олио. Та той ми каза, че по отношение на парите, винаги е поставял парите пред икона и кандило и се е молил да бъдат очистени и благословени, за да служат за добро и да помагат на него и семейството му.
Все още не мога да разгадая този сън...Може би оставяйки парите пред иконата, молим за благословия на нашия труд..молим за благословията на нашата дейност да изчисти парите и да използваме тяхната енергия за достоен живот и Богоугодни дела...
3.4.2009г.
П.С. Тази невероятна снимка е  на Влади.
Повече снимки на Ели, Тук

понеделник, 26 април 2010 г.

Писмо 23 - неизпратено или... Сърцето

Сърцето е олтара на душата.
Сега намерих отговор на въпроса: защо майката-монахиня първо затвори задната врата на олтара и след това се срещна с мен. Сърцето трябва да се проветрява и почиства. Тази врата служи само за това. В олтара влизат само просветени и чисти служители.Там се осъществяват свещените ритуали.А ако въздухът е изпълнен с напрежение - тогава се отваря вратата да влезе чист въздух и светлина.
12.3.2010

събота, 24 април 2010 г.

Писмо 22 - незпратено, или...Връзката

Връзката върви към своята развръзка. Хем си го знаех, хем пак ме боли. Уж не ме убива, уж ме прави по-силна, но...
Нека направим дисекция на явлението "връзка"...

Когато ученикът е готов, Учителят сам го намира.
Не само, че ме откри, но и като духовен археолог ти копаеше, ръчкаше, чистеше с четчица, с шпакличка, изчегъртваше всеки слой от душата ми; събираше парченцата от нея, като елементи от безценна древна мозайка. Радваше им се и ги редеше. Беше уникално преживяване, защото пътуваше във времето, търсейки нещо което отдавна знаеше какво е.Емоцията да разчистваш пласт след пласт вековните наслагвания, да търсиш пламтящата сърцевина, заровена в пепел; да събудиш огромния, заспал и затихнал вулкан беше с нищо несравнима. Как да устоиш на това? Как да устоиш на една жива приказка, в която ледената царица се превръща в момиче, танцуващо със светлина и звезди! И...учителят разбра, че е мъж. С мъжко тяло и мъжко сърце. И не устоя на вълшебството. И превърна своята ученичка в своя любима. И я възненавидя, защото я нарече "изкушение". Защото тя беше завинаги "во веки веков", а той трябваше да пазарува и да се завърне у дома "докато смъртта ги раздели". Но къде е дома на вятъра? Огънят има ли дом? Слънцето кого огрява? Учителят обърка уроците и обвини за това своята ученичка, защото тя задаваше много въпроси, искаше да узнае незнайното, да види непозволеното и да почуства вечното.

И тя биде наказана. Както умните родители наказват непослушното дете. Просто я пусна по пързалката. Без предупреждение, без обяснения, без...Тя не се уплаши. Беше свикнала да пада от високо, пък и по пързалката беше много по-лесно. Даже беше забавно. Ако не болеше толкова много.Ако не се чувстваше използвана и употребена.
Празни емоции! Една ученичка не бива да изразходва силите си за празни емоции. Нали то ва беше изпит? Е, не го издържах! Скъсаха ме и за награда ме пуснаха по пързалката. От седмото небе до преизподнята на собствения ми катарзис. Но някъде, там по пътя, видях дъгата, усмихнах й се и...скочих и се залюлях на небесната люлка! Слънцето снизходително се забавляваше на малката лудетина. Само дето в очите ми, наместо зелени изумруди, светеха две сълзи: спомен за изгубеното щастие....
9.3.2009г.

Писмо 21 - неизпратено...или Голямата любов


 

Голямата любов изисква голяма сила, всеотдайност, вяра, доверие, смелост. Между любовта и голямата любов лежи бездната на изпитанията. Само с помощта на безусловната вяра можеш да събереш сили, зада скочиш в бездната, да оцелееш и да преминеш на другия бряг - в прегръдките на великата, безусловна любов.
22.2.2009г.

петък, 23 април 2010 г.

Юбилейно 20-то писмо...или писмо до Ева

Здравей индиански вожде,
здрав дух на племето,
сестра и приятелка, или просто Ева

Защо ли до най-близките най-трудно се пише? Все го мисля и мисля това писмо и все не мога да го напиша. Защото ако започна...трябва да се върна от началото.А това беше един коктейл на откриването на първия магазин на Жана Жекова...после минахме през ревюта, снабдявахме Метро, правихме купони, изкачвахме върхове, крояхме планове, обучавахме се при различни майстори, потихме се на хиляди гимнастики, плакахме заедно, пяхме, писахме сценарии, играхме роли, какво ли не сме правили заедно?
Да ти пиша на теб, все едно да пиша на себе си. Ти си тази сестра, за която винаги съм мечтала - точна, твърда, коректна, безупречна....и също толкова шантава! Зад желязната воля и непоколебимост се крие едно щуро хлапе, което може да измисли и сътвори най-грандиозните щуротии. Да рисува картини, да пише стихове, да прави сценарии, да вихри купони...и в същото време с желязна ръка да ръководи бизнес и семейство. Ако някога, по някакъв повод съм смятала, че ако трябва да избера един човек, на когото безусловно мога да се доверя и да вярвам, че ще ми помогне, то след моите деца, това си ти , Ева. И ти добре го знаеш!
Приятелко, в какви ли не мисии сме попадали с теб; къде ли не съм те повличала; какви ли не безумни идеи не сме осъществявали (спомняш ли си колко стотици панталони постригахме и снабдявахме "Метро", спомняш ли си нашия кетъринг, спомняш ли си когато се връщахме в мъглата от 7-те рилски езера, или когато посрещахме слънцето на Албена, или когато идваше зимата сутрин в 5,30 ч да ме взимаш за гимнастика, изложбите) но ти винаги, абсолютно винаги си била до мен - твърда, непоколебима, точна и много, много истинска!
Всеки ден, когато се моля, благодаря на Бога, че има моите деца и моите приятели! А ти си била винаги №1 сред приятелите ми - само човек с твоите железни нерви и търпение може да изтърпи такова чудо като мен. Ноти ме търпиш, защото знаеш колко много те обичам!
Обичам те Ева, защото защото си първата и истинската, защото си най-добрата!
Обичам те
Ели

Nineteenth letter...or the letter to My Husband

Living with Alex was as if I possessed one of the best cars in Bulgaria - a wonderful, powerful red Ferrari. Everybody envied me and admired me, having the chance to drive this unbelievable car...But oh boy, it was the most difficult experience in my life to drive such powerful, strong, expensive car....I was just a normal girl, who had to take place in the racing on the high speed road when I was 20 years old...and to be on the high speed road you have to win...there is no other way...otherwise the crush will follow...So I had to drive this Ferrari-Alex for 22 years and to try to be among the first 10th in the rang list....But God, driving it, I had to be extremely careful about each gesture, each word, even about each thought....because if I was not enough careful, I would lose the control and will lose my life, physically...After that....it was a crush...but a crush on the high speed road means to lose the life....means death....so I had no car any more, my navigator is shining from the above...and I don't like to race any more...


Alex, you were the best thing in my life….something which I could not realize and never told you how much I love you, how important you were for me. You were not a standard man, you were a planet…Oh, my God, how much I miss you! Alex, I miss your music, your voice, your smile, your intelligent irony, even your sharp organized tone…I miss your brown eyes and your eager desire to live…Gospodi, kolko mi lipsvash I kolko te obitcham! (Oh, God, how much I miss you and how much I love you!)

Alex, Thank you for being a part of my life!

Alex, Thank you for the shared pains and joys with you!

Alex, Thank you for being father of the best kids in the world…our kids!

I love you, Alex, please, forgive me!

Осемнадесето писмо ...или писмо до Художничката

Здравей Инче,

Здравей, сестрице,

Здравей женственост, стил и елегантност!

Здравей железни войне и обаятелна вълшебнице!

Здравей, майчице любяща!


 
Започвам това писмо, за да ти благодаря! Благодаря ти, че те има! Благодаря ти, че си толкова талантлива, истинска, обичаща и крехка! Благодаря ти за твоята духовност и одухотвореност! Благодаря, че ме избра да бъда част от живота ти в последните години! Благодаря ти за дългите телефонни разговори; за изплаканите сълзи; за изминатите километри; за бурите, които преживяхме заедно; за танците които изтанцувахме заедно; за прошепнатите молитви и за изпятите песни; за споделените мечти и изказаните съкровени тайни; за нарисуваните картини и неосъществените пътешествия! Благодаря за търпението и сестринското снизхождение, което прояви към мен – бурната, необузданата, вихрената и гръмотевичната!…. Целувам ти ръка, невероятна Ина и ти благодаря! Благодаря ти за смирението, на което ме учиш кротко и елегантно.... благодаря ти и те благославям: доброто което си сторила за мен, да ти се върне стократно!

На мен винаги ми е било малко трудно да кажа „Извинявай”. И ето сега, не само го казвам, но го и пиша: „Извинявай, Ина, за всичко което съм ти сторила, или причинила, или съм казала. Извинявай, ако волно или неволно съм те обидила; извинявай, ако съм казала лоша дума, или нещо не на място! Ти знаеш колко е дълъг и остър езика ми и как понякога, говоря неща, за които после съжалявам. Но ти знаеш и колко много те обичам! И ужасния ми навик да поучавам, да диктувам, да изисквам, да настоявам! Това го правя само на най-близките си хора! Защото ти си ми като сестра, за която винаги съм мечтала; като мама, която като я заливах с приказки, тя ме гледаше кротко и смълчано; като аромата на кюстендилската ябълка; като френското червило и оранжевите чорапи на английската гимназия; като Ина! Толкова много те обичам и си ми толкова близка! Благодаря ти за всичко! Благодаря за посветеното време, благодаря ти за разбирането, благодаря за присъствието ти в моя живот! Благодаря!

С теб какво ли не преживяхме и какво ли още не ни очаква! Все прекрасни и неописуеми неща! Сега започваме - Коко Шанел от Младост и Мадам Бътерфлай от Кюстендил тепърва се подготвят за своя първи танц! А какви балове, купони, изяви и изложби ни очакват! Тепърва ще се пише за нас! Е-ха!

Мила Ина! Хиляди пъти съм ти казвала, че Бог бележи своите любимци! Няма по-голям белег от таланта! А ти го имаш в изобилие! Моля те, пристъпи с подходящата сериозност към дарбата си и благодари по достоен начин на Създателя за това, с което те е дарил! Уверена съм, че това е първата изява от поредицата невероятни изложби, на които ще ме поканиш! Радвам се за теб и споделям твоята радост! Само да изживееш тази емоция на радост е невероятно, когато я споделиш е блажено, а когато я подариш на другите е божествено!


Благодаря ти, че сподели своята радост и ме направи част от нея!

Това е. Зная, че никога няма да ме осъдиш за това което съм и което не съм! Няма да ме осъдиш за ексцентричните ми идеи, които са твърде романтични и не до там печеливши, за прибързаните действия, и недообмислени, и спонтанни реакции. Един ден, като си спомниш за нашите преживелици, ще се усмихнеш и ще кажеш „Какви невероятни мечтателки сме само! Мечтателки, които летят над пейки и дръзват да осъществяват мечтите си! ”Обичам те, Инче” - това е моят начин да изразя обичта и благодарността си към теб!

Ели

Седемнадесето писмо - неизпратено...или "Давит"


Във всеки от нас живее една пра-историческа птица – нейното тяло е нашия дух и воля; лявото й крило- е нашия ум и логика, а дясното й крило – нашата душа и вяра. Само в своето единство, баланс и хармония между тези 3 елемента, птицата разтваря криле и полита. В зависимост от развитието на тези три елемента, човек може да определи своето място в природата....

Преди да се научиш да летиш, трябва да проходиш, а още преди това – трябва да си стъпил здраво на земята. Защото тялото е връзката ни с Майката – Земя, а крилата са нашия зов към Слънцето! Тялото е материалния завършек и материалното начало. То е предпоставка и показател за нашата материална реализация и успех. Ако Господ те е дарил с тяло и красота, той те е калесам да успееш в този живот! И кой си ти да не се подчиниш на Божествения закон? Дарбата е свещено право и висше задължение. Тялото трябва да се пази, обича и развива; волята да се укрепва и духът – да се калява! Не са ли това основните предпоставки за материален успех? Казват, че тялото е дрехата на душата. И ако душата е ценна, значи трябва и съответната дреха да бъде маркова и поддържана в изряден вид. Но за това се изисква усилие, труд, постоянство – все качества, без които материалният успех е немислим.

Стъпил здраво на земята, поел въздух и вперил взор напред, Слънцето те огрява и хоризонтът те мами с необятността си! Полет! Душата иска да лети, за нея няма пречки, няма граници. Границите са в ума ни, в логиката ни, във възприятията ни и във вменените ни норми. Разпервайки криле, нека позволим на душата да ни носи към своите необхватни мащаби, да овладеем ума си и да му позволим да подкрепи душата ни. Нека умът ни бъде фундамента на полета, а не неговата рамка; нека стегнем добре тренираното тяло и то да бъде ос между духа и ума. Нека разперим криле към мечтите си!

Брось , потяни.....

27.04.2006




сряда, 21 април 2010 г.

Шестнадесето писмо - неизпратено...или Комуто е дадено...





Приятелите са твърде ценно и рядко нещо, за да може човек да си позволи да ги губи.

Който веднъж е поел командата на кораб, не може да не чувствува отговорност към екипажа си – независимо от обстоятелствата.

Банкерите дават пари на хората, а не на листовете хартия.

Да постигнеш нещо в живота, трябва да го желаеш неистово. В това е тайната на успеха. Ако силното желание не е на лице – загубен си!

Днес вече съм разбрала думите на спасителя: „Комуто много е дадено, от него много ще се иска!”

Тайната на успеха е не да работиш това, което ти харесва, а да харесваш това, което работиш!

В такъв момент в мен се обажда пролетарчето. И понеже аз не бях в състояние да прикова вниманието ти към мен, Господ изсипа на главата ми толкова изпитания, че ти не можеше да не спреш, да не ме погледнеш, къде с учудване, къде с интерес и да си кажеш: „ И това можеш да понесеш”...

Понякога си мисля, че това което съм изживяла, ако някой по някакъв начин се опита да седне и да го съчини, дали няма да е някакво бледо подобие на истинския ад, през който трябваше да мина.

Чувствам се стара и изпразнена, като пенсионерска торба за пазар.

Никога не пренебрегвай парите! Когато ти дават пари, задължително ги огледай и преброй. По този начин уважаваш труда на този, който ги е изкарал и себе си, че си ги заслужил!

22.4.1997




Петнадесето писмо-неизпратено....или Бог е Любов


The simplest, the best!

А ние, хората се мъчим да усложним живота си, да си създаваме проблеми и след това да ги решаваме.

Юлето беше права, когато каза: „Ти си царица да забъркваш каши, да си създаваш проблеми, след това да ги решаваш и да се възхищаваш на себе си, когато ги решиш, казвайки си: „И това го мога!”

Колко героично и колко излишно!

И в тази забъркана и абсурдна ситуация, която сама съм си създала, прозрението на Сидхарта звучи гениално просто: „Не си поставяй неизпълними цели, не желай невъзможното, за да си спестиш страданието и да постигнеш хармонията!”

Дали за това ме изгаря вечния пламък на неудовлетвореността, сякаш триста дяволи едновременно ме гонят? Дали за това лудите постигат нирвана в своя свят? Къде е моя свят?

Бог е любов!

Бог е милосърдие!

Бог е опрощението!

Дали, защото толкова ми липсва любовта, толкова е силен стремежът ми към Бог? Може би пътят към него първо да минава през Любовта, след това през Опрощението, през Милосърдието и през Смирението. Само човек, когато обича може истински да прости, да помогне и да потърси смирение. Сърцето, пълно с омраза, със страх, със завист не може да бъде смирено!

Затова задължително трябва да бъда наясно със себе си и да бъда чиста пред Бога. Трябва да потърся любовта, да се отърся от омразата, от завистта, от злобата и да се помоля за опрощение.

Да запазя малкото приятели, които имам, ако мога и ако те ме искат!

Трябва да отида до Рилския манастир и да потърся отговор на тези въпроси!


20.04.1997

Четиринадесето писмо - неизпратено...или Красота



Красотата винаги е обърквала обикновения човек – по-точно обикновения българин. Той не е свикнал с нещо необичайно различно. Става недоверчив. ? „Ами като е толкова хубаво, сигурно не е истинско!... Много хубаво не е на хубаво! ...Тази жена щом е толкова красива, сигурно не й е читава работата!”

Проблемът е, че обикновеният българин няма самочувствие. Не е превъзмогнал комплексите си. Един човек, който не вярва на себе си, как ще се довери на друг..камо ли на нещо необяснимо, нещо свише, като красотата?

Да приемеш красотата трябва да бъдеш и религиозен. Да се преклониш пред това, което Бог е създал и да го оцениш, да му се радваш – не да го унищожаваш!

Друг въпрос е, че красотата е дар, тя не е привилегия; нито средство; нито оръжие. За това, да можеш да приемеш красотата и да я допълниш с достойнство, трябва възпитание, морал и философия. Това дори българинът може да го оцени!

Тринадесето писмо-неизпратено....или Игра на стъклени перли


Животът, както и любовта разбира се, е като игра на стъклени перли. Има стройна система от правила, висши морални закони, хармония и скрита вътрешна логика във всяко действие. Ако владееш правилата – оцеляваш, радваш се на живота и успяваш. Ако не… духаш супата. Висшият пилотаж и в живота, и в любовта е изкуството да живееш и изкуството да обичаш. Тогава сам създаваш правилата, моралните закони - са божествените закони, хармонията в природата /а ти я усещаш със сетивата си е хармонията с партньора, хармония със себе си и всички хора около теб. Действията ти са резултат на неистово желание, хъс към новото, неизпитаното, стремеж към собственото и пълното удовлетворение на близките ти, приятелите, на хората които обичаш. А когато всичко ти върви, май обичаш всички. Не зная. Аз все още се уча. Затова съм си избрала да живея 647 години, защото все още се уча как да живея, как да обичам, кого да обичам.

24.03.1996г.


П.С. Тази невероятна снимка е на Ясен Данаилов

Дванадесето писмо.... или писмо до Адвоката

Здравей Зойче,



Здравей, приятелко любима,



Здравей жизненост, интелект и справедливост!


Започвам това писмо, за да ти благодаря! Благодаря ти, че те има! Благодаря ти, че си толкова жизнена, толкова искрена и толкова прекрасна! Благодаря, че ме избра да бъда част от живота ти в последните години! Дълбок поклон, че ти и Иван бяхте до мен в най-тежките ми минути: бяхте до мен, когато изстрадвах дните си, бранех душата от кошмарите в нощите си и събирах парченца от същността си в годините, когато Альоша си отиваше…Бяхте до мен, когато изпращах любимия си мъж по пътя на светлината и душата ми пееше тежка македонска песен „Ако умра, ил загина, немой да ме жалите”…….Бяхте до мен, като истинска опора и верни приятели, като доказателство, че доброто е у нас, че съществува и само е нужно да го проявим….това научиха децата ми…разбраха цената на истинското приятелство, когато дойдохте на помена на 40 дни от кончината на Альоша….Зойче, ти беше първата на която казах, че Яна ще става майка и че Петър е приет за студент! Вие с Иван, сте ми повече от семейство, та аз не чувствам брат си и снаха си толкова близки, както чувствам теб и Иван! Вие, с Иван сте първи в списъка ми, когато събирам приятели у дома по специален повод! С Иван, танцувах на сватбата на дъщеря ми и зная, че Альоша би одобрил това от все сърце! Целувам ти ръка, прекрасна Зоя и ти благодаря! Благодаря ти и те благославям, доброто което си сторила за мен, да те се върне стократно!

На мен винаги ми е било малко трудно да кажа „Извинявай”. И ето, сега, не само го казвам, но го и пиша: „Извинявай, Зоя, за всичко което съм ти сторила, или причинила. Извинявай, ако волно, или неволно съм те обидила; извинявай, ако съм казала лоша дума, или нещо не на място! Но това е било несъзнателно, без умисъл! Толкова много те обичам и си ми толкова близка! Благодаря ти за всичко! Благодаря за посветеното време, благодаря за разбирането, благодаря за невероятната подкрепа на детето ми Яна и нейния мъж в онзи тежък и критичен момент! Нямам думи за да изразя признателността си, само мога да кажа, че и аз бих постъпила така за Калина! Благодаря и поклон до земи за това, което си! Благодаря ти и се моля на Създателя да ти е харесало, когато ми позволи да споделя с цялото ти семейство сбъдването на мечтата ми да изкача 7-те рилски езера, благодаря за невероятните моменти под звездното небе в басейна на Сапарева баня, благодаря ти, че ме направи съпричастна в незабравимото изживяване на приказната сватба на прекрасната принцеса Калина!.....Благодаря!

С теб работихме, посетихме много прекрасни места и изживяхме неописуеми мигове. Само да изживееш тази емоция е невероятно, когато я споделиш е блажено, а когато я подариш на другите е божествено! И аз реших да направя точно това!


Това е. Не ме съди за това което съм и което не съм!  Един ден, из целия свят ще се изпращат нашите картички като послания за любов и пожелание за щастие, един ден хората ще очакват да получат една от нашите картички като послание за любов, един ден…..ще се усмихнеш и ще кажеш „Какви невероятни мечтателки сме само! Мечтателки, които летят над мостовете и дръзват да осъществяват мечтите си! ”Обичам те, Зойче” - това е моят начин да изразя обичта и благодарността си към теб и съм убедена, че самата ти ще казваш по-често „Обичам те” на тези, които обичаш!



Обичам те, Зоя, моя любима приятелко!



Ели



ПС. Един ден ще бъда наистина много щастлива, когато в моята пощенска кутия пристигнат хиляди цветни пликове с нашите картички и на някои от тях пише „Обичам те”.
За повече снимки на Зоя, Тук

Единадесето писмо - неизпратено...или Пътеката


Пожелах си да срещна другата моя половина. Чистата, духовната, енергийната! Да й се доверя – безусловно и равно.

Когато я срещнах – не я познах.

Обливаше ме златен дъжд, люлеех се на слънцето и се пързалях на дъгата....

После той ме целуна и вълшебството на виденията изчезна.

Преди да се уплаша , се разтвори в светлината. Той ми изпрати слънчевата пътека и я простря върху морето, обсипано с диаманти.

От толкова топлина, от толкова светлина, от толкова вятър......аз се изплаших.

Ами ако полетя?

Беше лесно. Дори не беше нужно да си затварям очите. Нямаше усилие, нямаше насилие, само светлина и любов; като глътка чист планински въздух на зазоряване; като ласката на Светия; като усмивката на Слънцето; като порива на вятъра.....

А аз бях едно оловно войниче, приковано от задълженията на материалните условности. Всичките трябва; може; да бъде; задължително; полезно; престижно....Кое от кое по-представително и лъскаво костюмче на напиращото ми и неустоимо его. Необятни хоризонти на дълг, задължения, отговорности, потребности и прочее бахури...

Като заговорих за бахур, срещнах и неговата комплексна завършеност - изкушението и....му се отдадох.

Почувствах празнотата на чашата и студенината на обиграността....Беше като море през март - без пътека; или като слънце на полярния лед....Беше като старо ауди с претенции за лимузина, сравнено с червено кабрио, от което се вееше шалът ми. Беше като чалга, опитваща се да надсвири „Modern talking”

Кабриото стоеше самотно. Само една широкопола шапка и сгънат шал напомняха за Пепеляшка