сряда, 21 април 2010 г.

Десето писмо - неизпратено....или Колесница на Слънцето



Боговете винаги са сами. Нямат семейства в истинския смисъл на думата. Нямат пълноценни семейства и пълноценен семеен живот. Или съжителстват с половинките си, или не се разбират с децата си и децата им за нищо не стават.

Ако искаш да управляваш колесницата на Слънцето, трябва да бъдеш сам! Отдалече е страшно примамливо – златна колесница, златни колела, сребърни спици, рубинени и сапфирени юзди! ( колкото скъпи и бляскави да бъдат – юздите са си юзди!) Но да караш колесницата на Слънцето – това е върховно усилие и тежък физически труд!

Каква ирония! Слънцето осветява света, дарява светлината на всички, управлява живота на планетата, трасира пътя в ефира между добро и зло, между звезди и съзвездия, а не може да намери пътя към собствения си син. Феб не може да убеди сина си да обуздава желанията си и да управлява живота си.

Кое е по-трудно? Да бъдеш бог, или да бъдеш родител? Да управляваш колесницата на Слънцето – или да научиш детето си да управлява живота си? Да познаваш тайните на вселената и тайните на света – или да познаваш детето си с неговите скрити тайни, желания и стремежи?! И ако Феб може да управлява колесницата и да създава ред в света, а не може да покаже на сина си Фаетон кое е правилно и кое не, кое е възможно, и кое не; какво е дълг и какво – удоволствие; какво е работа, и какво – показ, то тогава кой е по-велик – Богът, или Родителя?

Ако трябва да израстнеш, да погледнеш нещата от високо, да се опиташ да ги видиш в тяхната цялост – това не може да се случи, ако някой те учи, ако някой те убеждава, или ти предлага готов отговор. Трябва да изгориш; да строшиш колесницата на Феб в Ефира; да почустваш отровата на скорпиона, беса на огнените коне, гибелния огън на нетърпението, злополучния блясък на заблудата; да усетиш възвишаващата и сгромолясваща страст на властта, да управляваш дори и за миг колесницата на света; да усетиш опиянението да бъдеш Бог и след това да бъдеш поразен от гръм!

Такава е съдбата на Фаетон, синът на Слънцето, дръзнал да поиска невъзможното. А какво ли се случва на нас, обикновените смъртни – Solis liberi, тези които сме деца на Слънцето, дръзнали да отправят очи към Вселената, да погледнат Слънцето и да си задават въпроси? Кои планети ще се подредят в трагичен ред, за да ни посочат мястото на Земята? И как да разчетем тяхното предупреждение?

9.9.2003
П.С. Тази невероятна снимка е на Ясен Данаилов

Девето писмо...или Приятел до Приятел

Честит имен ден!



Здравей, стринкенсон,



Здравей, скъпа приятелко,



Духачка на урагани,



Шемет безподобни,



Ураган от емоции и енергия,



Професор Милка Милева!


Слънчице, прекрасно, толкова е лесно да си говори с теб човек, а като седнах да пиша – главата ми се изпразни! Не, че то толкова е имало в нея, нали сума ти пари дадох да си я изпразня! Пък и откакто ме оперирахте, професор Милева и останах без топки, хептен я закърших! Май, май, с теб трябва да се кандидатираме за рекламно лице на Глобул – ти, с твоята ярка усмивка, гладка кожа и зашеметяващи цици, аз с краката си, защото са по-надолу и като мъжете ти видят блестящите зелени очи и невероятната гръд, хич няма да им е до краката ми….пък и толкоз минути сме изприказвали на Глобул, споделяйки нашите прозрения, че сме заработили пенсиите баре на две хубавици в централния офис!
Любов, прекрасна, много сме говорили с теб, много нокти сме точили, мерили сме си ги интелектите и потенциалите, но както казва една много добра моя приятелка (извадки от класиката в жанра) – „вечна ерекция в природата няма”. Дойде време да извадя любимия си уред – метлата – и да започвам да разчиствам из офиса, из къщи, из душата си….Чистейки старото, аз преоценявам това което имам, истинското! А ти си истинска – малко повече ерудирана, отколкото се очаква от една жена; малко по-сочна, отколкото се очаква от една професорка; малко по-устата от една духовно практикуваща и мнооооооооого, мнооооого точна, истинска, искряща и танцуваща звезда. Имаме много познати, но малко приятели, а още по-малко са тези на които бихме доверили най-съкровеното си.За мен ти си една от тези личности. Теб поканих да замесиш погачата на сватбата на дъщеря ми, ти беше една от орисниците за щастие на моето момиче, ти беше единствената, която вървя с мен от Гражданското до църквата на сватбата на дъщеря ми и видя как изплаках своя път!
Обичам те, Милкано! Не мога да ти подаря своето златно сърце, защото не съм доктор, пък и ти ме превари; топки, също не ми останаха за цяр – ти ми ги отряза . Затова ти подарявам част от душата си и цялата си любов! „Обичам те, Милка, и много се гордея с теб, моето желязно момиче! Гледам те и ти се възхищавам как тичаш с високите си токчета по пътеката, по-бърза, по-устремна, по-професионална и по-успешна от хилядите мъжкари! Обичам те и ти се радвам на искрящия хумор, на танцуващите звезди в очите ти, защото ти самата си танцуваща звезда! И ако ми позволиш, бих перифразирала Хр. Фотев

„ Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.

Моля те, не се променяй,

остани си истинска!”


Обичам те, Милкано, защото си пич, защото си истинска и защото си уникална! Такава, каквато съм и аз и всички около нас!




Честит имен ден!

Обичам те, д-р Милка, моя любима приятелко



Ели



ПС. Един ден ще бъда наистина много щастлива, когато в моята пощенска кутия пристигнат хиляди цветни пликове с нашите картички и на всяка от тях пише „Обичам те!”.


Осмо писмо-неизпратено....или Вечност



Изглежда, че човек също като животното избира своето място, където да умре. Свекърва ми се държа дълго и упорито, работи като селянка и когато се прибра в своя дом, който за нея беше и крепост, и олтар – издъхна. Каза, че всяко начало има и край, че нейният край е дошъл. Издъхвайки тя вече беше в своя свят – там не допускаше никого – дори децата вече не представляваха интерес за нея.

Преди да получи инфаркт Пламен беше попитал брат ми: „Как да се прибера у дома, бе Вальо, когато на вън е толкова светло?” Беше седнал на бюрото си и беше сразен от инфаркт.

Изглежда, че човек когато намери своето сигурно място под слънцето, вече е готов да се отдаде на вечността. Значи аз ще живея още дълго и още дълго ще се лутам, страдам и търся своето сигурно място. Защото това, което засега все ми се изплъзва и все не мога да достигна е моето истинско и сигурно убежище.
18.04.1997

Седмо писмо - неизпратено....или Сътворението

„ Докато другите твари наведени гледат земята

Стори човешкият лик възвисен за да вижда небето,

и повели на човека да свръща очи към звездите!”

Овидий


Невероятно! Бог е определил Човек да не гледа Земята – в дребното, в преходното. Колкото повече се забиваш в материалните проблеми, толкова повече си наказван!

Човек е призван да гледа звездите!

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!

Когато мечтае и се моли Бог да осъществи мечтите му, човек трябва да гледа Звездите! Да благодари на Бог, че има хляб, постеля и дом, но да моли за сбъдването на своите звездни мечти!

Когато човек научи този урок, материалните проблеми ще се разрешат от самосебе си!

Само звездите могат да ръководят пътешественика и да му показват вярната посока и правилния път. Звездите – светещият символ на мъдростта и просветлението, материален израз на душите, завършили своята метаморфоза и достигнали съвършенството; очите на светци, мъдреци и любими хора, които ни наблюдават, обичат, напътстват и благославят....очите на Альоша, мама, Невена, Петър, Даря и всички близки....

Ако си заслепен от златото, среброто, рубините, сапфирите, от блясъка на колесницата; от стремежа да управляваш тази колесница, приемайки това като дар (или от баща си Феб, или от Боговете), а не като съдба, изстрадана и преболяна – очаква те съдбата на Фаетон. Блясък при старта, болка и мъка по пътя и гръм от Юпитер като завършек!

Всеки човек има различен старт. Въпросът е как ще премине по пътя между звезди и вулкани, между Аврора и Луцифер, как ще удържи юздите на колесницата, колко ще го заболи, какво ще научи....ще оцелее ли и дали само оцеляването му трябва да бъде цел? Ще измине ли своя предначертан път, или ще предизвика гърма на Юпитер? Само дръзките предизвикват гнева на Боговете, летейки в небето...нисшите гледат в краката си, докато тъпчат земята....

Шесто писмо....или Ученик към Учител

Здравей Жоро,



Здравей, духовни водачо,



Здравей любов и светлина!


Не зная, как да започна това писмо, затова ще карам направо! Толкова често се обръщам мислено към теб и съм сигурна, че преди още аз да зная какво мисля, ти си усетил! Толкова често съм ти се обаждала по телефона, че отдавна съм ти изпържила мозъка, предала съм ти част от моята пощурезия и агресия и съм ти прехвърлила всички мои лоши неща. Надявам се, когато си бил във връзка с моя централен компютър да си разбрал, че там има и много хубави неща: че има знание, интерес към прекрасното, загриженост към хората, съпричастност към болката и проблемите, готовност да се притека на помощ винаги – и поискана и не поискана, жажда за живот, авантюра, магия, поезия и любов! Не си пиша CV, за да ми ходатайстваш пред висшите духовни инстанции, нито пък си пиша характеристика, за да кандидатствам за светица. Опазил ме Бог! Аз съм една съвсем обикновена, грешна и объркана жена, която сама върви по пътеката - катери се по урвите, пада, става, с очукани колене, с изпочупени нокти и одраскани бузи, с неудобни обувки, с неподходяща компания, с водачи и учители, но върви...Радвам се на изгрева, мечтая при залез, танцувам със звездите, омайвам се от аромата на билките и чистия въздух, вярвам в приятелството, в добрата дума, протегната ръка и в....магията! В магията на синхронния ритъм, в магията на планинското езеро, в магията на пещерната перла, в магията на Божествения престол, в магията на полета на птиците, в магията на споделеното мълчание! Вярвам, въпреки, че чувам как тишината повтаря: „Прости й, Господи, тя не е виновна, тя просто е луда!” Но в лудостта има нещо прекрасно! Не си ли се замислял, че лудите са най-близко до Твореца? Нееее, не се подреждам напред на опашката, просто ми се иска понякога хората, които обичам да ме разбират и дадат израз на своето разбиране

Жоро, не ме съди за меланхоличния тон! Аз, нали знаеш, съм майстор на метлата – тези дни Ради донесе в офиса купища метли и започнахме да разчистваме всичко старо, ненужно и затлачено! Има неща, с които трудно се разделяме, просто сърцето те боли и разкъсваш душата си! Хем се правя на майстор, хем съм толкова далеч от всички майстори! Майсторите не се привързват, учениците не са зависими от учителите! Майсторите не изразходват енергия за емоции, учениците нямат право да навлизат в света на учителите...много йерархично и структурирано за моите хаотични представи!

Когато ученикът е готов, учителят го намира!


Жоро, започнах това писмо, за да ти благодаря! Благодаря, че ме избра да бъда част от живота ти в последната година! Дълбок поклон, че вложи сърцето, енергията си и душата си, за да ми помогнеш да видя светлината! Целувам ти ръка, затова че вложи целия си лечителски талант и ми помогна да си върна здравето и да изглеждам по начина, по който изглеждам сега с черните си джинси! Прости ми, за всичките часове, които ти отнех с телефонни разговори и те натоварих с моите проблеми...просто ти беше единствения човек на когото можех да отваря душата си! Приеми моите извинения за болката, която съм ти причинила, когато си ме лекувал и която несъзнателно съм ти пренесла! Повярвай ми, аз може да съм кучка, но не съм дяволско създание и никога, по никакъв начин не бих те наранила, или бих ти навредила! Дяволът сигурно съществува във всеки от нас, аз не съм изключение, но Бог ми е свидетел, че винаги съм търсила причините в себе си, ако нещо не се е получило и никога не съм обвинявала другите!Най-малкото теб! Това би означавало да убия себе си! Освен това, майсторе, ти ме научи да озаптя своето его и винаги да намеря сили и да кажа „Извинявай, сбърках!”

Ученикът трябва да има респект към Учителя си!


И ето, сега, не само го казвам, но го и пиша: „Извинявай, Георги Минчев, за всичко което съм ти сторила, или причинила. Поемам цялата отговорност върху себе си! Благодаря ти за всичко! Благодаря за посветеното време, благодаря за тежкия физически труд върху ръждясалите ми кости, благодаря за търпението, с което изслушваше поредния анализ, благодаря за молитвите за спасение на обърканата ми душа, благодаря ти от дъното на сърцето! Благодаря ти и се моля на Създателя да ти е харесало, когато сподели с мен сбъдването на мечтата ми да изкача Мусала, благодаря че дойде с мен на любимото ми място в Божествената Рила, благодаря ти, че заедно с мен посети част от подземното ми царство.....Благодаря!


Учителят и ученикът вървят заедно по пътя, докато пътищата им не се разделят!

И ако искаш да ми направиш един малък подарък, ще ти бъда признателна, ако ми запишеш на дискове филмчетата от нашите екскурзии. Слънцето от 7-те рилски езера ще стопли душата ми в самотните зимни вечери, водопадът ще измие грижите ми, пещерната перла ще ми напомни, че столетието е един малък период за една песъчинка за да се превърне в скъпоценна перла и че след 300 години изживяна любов и очакване, той и тя ще се срещнат, за да се целунат.

С теб посетихме много прекрасни места и изживяхме неописуеми мигове. Само да изживееш тази емоция е невероятно, когато я споделиш е блажено, а когато я подариш на другите е божествено! И ние решихме да направим точно това!

Заедно с теб замислихме и реализирахме издаването на картичките. Те са материализация на любов, светлина и свобода!

Това е. Не ме съди за това което съм и което не съм! Не ме съди за ексцентричните ми идеи, които са твърде романтични и не до там печеливши. Не ме съди, че съм се заровила в материалното и копам да търся гърнето със злато! Все пак, златото е металът на чистата енергия! Не ме съди,че съм слаба, че те обичам! Един ден, когато из целия свят се изпращат нашите картички като послания за любов и пожелание за щастие, когато хората ще очакват да получат една от нашите картички като послание за любов, ще ми простиш, че не съм била идеална, че съм ти изпържвала мозъка по телефона и по нощите, че съм ти предавала болка и страх, че не съм ти казвала по-често „Обичам те” (а може би твърде често?) и самият ти ще казваш по-често „Обичам те” на тези, които обичаш!



Обичам те, Жоро, мой любим приятел, мой Учител, мой лечител, моя светлина и сбъдната мечта





Ели



ПС. Един ден ще бъда наистина много щастлива, когато в моята пощенска кутия пристигнат хиляди цветни пликове с нашите картички и на някои от тях пише „Обичам те”.
За повече снимки на Жоро тук

Пето писмо - неизпратено.....или България

България – полъх на мечта.



Пулсираща магия, стаена надежда и прошепната молитва.



Моята България - моят корен и моят свят!



Нашата България – една шепа разкаяние на кръстопътя към върха!



Поспрете и се вслушайте в звука на вечността!


Човек идва на този свят със своята мисия: да посади дърво, да отгледа дете, да построи дом, да изкачи връх! Да остави диря след себе си!

Странно, ние всички искаме да сътворим велики дела, да оставим на идните част от нашето име, но защо ли забравяме корените си? Забързани между две срещи, между плащането на две сметки, между хилядите телефонни разговори забравяме да поспрем и да се вгледаме в душите си. Забравяме, че нашата България е благословена земя, че тук на една педя площ има построени безброй манастири, църкви и параклиси – безброй обители, които са съхранили отколешните духовни ценности на българина. В светата обител отиваме и се вричаме с любимите си хора да се обичаме и почитаме „во веки веков”, тук кръщаваме рожбите си и ги калесваме за успешен път по друмите на Майката Земя , тук изпращаме любимите си хора в другия свят, света на Светлината и Божественото! Тук присядаме, уморени и уплашени и молим за милост Светия Отец, тук молим за опрощение! Тук , понякога палим свещ , за да благодарим. Колко ли често се сещаме да кажем „Благодаря , че ни има! Благодаря, че сме тук, на тази земя! Благодаря за грижите на Отеца!”

Издаването на картички на българските манастири и църкви е нашият начин да благодарим на Създателя за грижите към нас – тленните и грешните, нашият начин да благодарим на знайни и незнайни майстори, сътворили и построили българската Света обител, да благодарим на тези свети отци и майки, които служат безмълвно и се молят за нас, за да ни има и да вървим по пътя си!

Благодарим Ви, целувам Ви ръка и поклон доземи!

Тези картички са израз на нашето Благодаря!


Аз зная, че всички тези светли души, които отправят своите молитви за оцеляването ни като България, нямат нужда от нашата благодарност, но ние имаме нужда от това! Имаме нужда да коленичим в сумрака на храма, да запалим свещ, да се вслушаме във вътрешния си гласец който нашепва „Отче наш” , да целунем ръка и да молим за опрощение!

Имаме нужда от нашата вяра!

Тези картички са израз на нашата вяра!

Тези картички са материализирана любов!

Любовта се споделя! Затова решихме , че в тези трудни за оцеляване дни, би било чудесно ако можем да изпратим едно писмо и една картичка, за да подарим любов, светлина и щастие.



Четвърто писмо....или Тъща и Зет!

Здравей Мето,



Най-щастливия мъж,



благословения баща на най-прекрасното момиченце,



най-добрия зет, който бих си пожелала!






Трудно е за една тъща да пише на своя зет! Зная, че ще погледнеш учудено, но разчитайки на факта, че си широко скроена личност, с чувство за хумор, имайки пред вид, че обичаш толкова много моето момиченце, вярвам че ще ми простиш този нестандартен подход.


Пиша ти това писмо, за да ти кажа лично и писмено колко съм щастлива, че си съпруг на най-прекрасната жена на този свят – моята дъщеря Яна! Пиша ти, за да ти благодаря, че направи щастливо моето момиченце Яна! Пиша ти, за да ти благодаря, че си баща на най-ясното слънчице, Мариана! Пиша ти, за да ти благодаря за смелостта, че стана член на нашето необикновено семейство и за търпението с което де отнасяш с най-специалните дами – Яна и Мариана! Пиша ти, за да ти кажа, колко много те обичам!

Бъди благословен, Мето! Благословен с обичта на една невероятна жена, Невяна, с любовта на една божествена Принцеса – Мариана!

На твоята прекрасна дъщеря посветих новата си идея да снимаме най-прекрасните места в България (дай Боже вие да продължите тази идея с най-прекрасните места по света) , да издаваме картички, да споделяме нашите мигове на преживяно щастие и да подарим малко светлина и малко любов на хората, които обичаме!

Твърде сантиментално, твърде не конвенционално и твърде непрактично! Но на тъщите, които отдавна са изместили шест главия змей в народния фолклор, всичко им е позволено!

Може би един ден, когато из целия свят хората счетат за привилегия да получат една от нашите картички като послание за любов, благословия за щастие и успех,, като жест на нормални, човешки отношения, за споделяне на любов и радост, когато един ден цветните пликове в нашите пощенски кутии, започнат да изместват безличните пликовете със сметки…може би….един ден светът ще стане по-цветен и един лъч ще бъде изпратен от нас!

Бъди благословен, Мето,
обичам те


Ели

  За повече снимки на Мето тук