сряда, 12 декември 2012 г.

Откровено и лично...или какво цели блогът!


Спомням си, като малки играехме една игра - напиши писмо на приятел и му изпрати картичка. Събирахме писмата и се хвалехме в махалата с картичките си. Бях толкова щастлива със своите съкровища - писма от цяла България, от СССР, от Англия... от цял свят децата си изпращахме картички и писма.
Сега изпращаме на най-близките си SMS за празници и понякога за  благотворителни кампании и повече за "Спечили нова кола"... Няма лошо. Но много от моите близки вече не са между нас,  а аз така и не им казах колко ги обичам. Не им написах писмо, защото бързах за поредната среща, говорих по мобилния за неотложна задача...Затова реших да издам картички на прекрасните български манастири и чудесните места в България, да пиша писма на любимите си хора, на приятелите си, на бизнес-партньорите си, на хора, които не получават писма и да ги качвам в този блог. Лени, прегърна идеята и оформи блога. И ето ни, започваме! Ако Ви харесва това, което сме направили, присъединете се към нас!



Поставям Началото!
и оставам с много обич и уважение към ВАС!
Аз, Елиета Попова!


12 коментара:

  1. Какво ще си споделяме?

    Люси

    ОтговорИзтриване
  2. А това е коментара ана Митко - the King
    Здравей прекрасна Кралице!
    Радвам се, че сте създали това красиво нещо.
    Ще го разгледам детайлно и ще те разкритикувам най-подробно!
    Но на първо преглеждане е много мило! И ми харесва ...
    Много прегръдки и слънчеви усмивки!
    С обич,
    Митко

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей Люси,
    Дори само за това, че ми се обади, си заслужаваше да открия блога!
    Ще си споделяме писма до любими хора, приятели, колеги, неизпратени писма и сънувани сънища.
    Обичам те
    Ели

    ОтговорИзтриване
  4. Коментар на Jo
    Zdravey, Elly,

    mnogo me zaradva s novata si ideya. Prekrasno e da kazvash na horata, che gi obichash i da im blagodarish, che gi ima. Imam predvid ne samo na nay-blizkite si hora, a na vischki.

    No vse ot nyakade se tragva. V sluchaya ti si tragnala ot nay-blizkite na sarceto ti hora i tova e prekrasno. Shte se radvam, ako namerish dostastachno vreme i lyubov v sarceto si, za da prodaljish da razshiryavash kraga na horata, na koito si izpratila takiva topli pisma. Tova ne samo shte sgree tehnite dushi, no i shte uvelichi tvoyata lyubov. Te sushto shte ti otvarnat s lyubov i blagodarnost. Taka v krayna smetka shte se ibrazuva edin prekrasen vihar ot lyubov i blagodarnost, koyto shte napravi nashiya svyat malko po-dobar. :)))

    Day Boje da ima poveche hora s takiva prekrasni proekti, kato tvoya nov blog! Badi blagoslovena, Elly, i prodaljavay smelo napred po prekrasniya put, koyto si izbrala. :)))

    Shte se radvam da se vidim skoro,
    Joanna

    ОтговорИзтриване
  5. Здрасти Джо,
    Да....много обичам да чувам "Обичам те" и обичам да казвам "Обичам те".
    Научих се да казвам благодаря, че ви има, на тези, кото са до мен, които са с мен и които са против мен. За съжаление това стана след като изгубих много обични хора - Алексей, мама, татко, свекърва ми, свекър ми, приятели....списъкът е дълъг. Като си спомня колко безмислени неща съм казала, а три прости думи "Обичам те" и "Прости", колко рядко казвах. Това е начина да поправя грешката. Те виждат. Те чуват. Те знаят. Обичам Ви, души от светлина! Благодаря Ви и поклон до земи, че сте били част от моя живот и част от моя път!
    Ще продължавам да казвам "Обичам те", както го казва моята малка внучка Маня "Бичам те", ще продължавам да казвам "Благодаря"...Аз тръгнах и ви подавам ръка!

    ОтговорИзтриване
  6. Здравей Митко,The KIng,
    Благодаря за оценката. От един Крал звучи многоооо мило.
    Но не аз създадох блога. Блогът го направи едно невероятно момиче - Лени. Спомняш ли си я, с нея бяхме много активни участници във форума на Норбеков. Това е удивително същество! Никога не съм я виждала на живо, но сякаш я познавам от векове. На годините на дъщеря ми е, а сякаш сме на едни акъл. (Това не е добре за мен, нали?). Та адмирациите са за Лени. Аз съм Чирака.
    Обичам те
    Приятен ден!

    ОтговорИзтриване
  7. Гледай с очите на любовта!!! Много красиво Елиета!Идеята ти е вдъхновяваща.За много неща може да се замислим.

    ОтговорИзтриване
  8. Аз като че ли повече време прекарах мислейки, а нищо не направих.Мама обожаваше цветята. Аз все се шегувах, че всяка дъщеря задължително трябва да подари букет от 51 червени рози на майка си....Мама ми подари 23 червени рози, когато родих дъщеря си, а аз все не намерих време, повод, начин да й подаря моите рози....Мама я няма.Розите останаха неподарени. Докато един ден бя излязла от офиса и като се прибрах намерих на бюрото си огромен букет от 50 червени рози. Секретарката ми каза, че било доставка с куриер. Прочетох картичката: "Мамо, обичам те. Яна" Дъщеря ми беше направила, това, което аз не успях.Тя затвори кръга! Сега аз подавам ръка. Аз изпращам от моите картички и писма, вие подарявате сърце, песен и усмивка...и така до следващия кръг...по спиралата!Обичам Ви ! Желая Ви прекрасен ден!

    ОтговорИзтриване
  9. Elieta Popova Прекрасна седмица ти желая, Лени!
    пн в 10:49 · .Elena Tzenova-Yurukova И аз! И много последователи и много подкрепа от значими!
    пн в 10:51 · .Elieta Popova Последователите са 2 , за сега! Но много мили думи от Страницата за любовта и саита на една жена. Добре, че не зная колко са значими, да не се стряскам!
    пн в 10:58 ·

    ОтговорИзтриване
  10. Здравей Ели,
    Блогът ми харесва, идеята ти е оригинална. Напомня ми на онези клипчета, които по коледа се разпространяваха, в които Дядо Коледа чете от една книга, в която виждаш снимката си ( подадена от човека, който ти изпраща пожеланието) и ти пожелава хубави неща като казва името ти, но разбира се това е шаблонно. Твоята идея е доста индивидуално и лично послание. Надявам се някой ден и аз да го ползвам.

    Успех,

    Руби

    ОтговорИзтриване
  11. Здравей Руби,
    Благодаря ти, че намираш идеята ми за интересна. Силно се надявам и самото й изпълнениее да ти хареса! Много ме изкефи, като сревни блога с Коледни клипчета - едно такова детско и празнично ми стана! На мен по-скоро ми прилича на тефтерите от Английската гимназия. Тогава трудно се купуваха хубавите книги, за информация ...да не говорим. Когато някой отидеше в чужбина, ние с трепет чакахме да донесе нови плочи...та в тези тефтери записвахме най-новите стихотворения, откъси от книги, които харесвахме, пожелания един към друг...ще се радвам, ако и този блог заприлича на гимназиалния ми тефтер,място където всеки може да напише писмо с хубви думи на благодарност и да каже на хората, които са до него, около него, с него "обичем те".
    Добре дошла при нас, Руби
    Обичам те!
    Ели

    ОтговорИзтриване