събота, 22 май 2010 г.

Писмо 32 - неизпратено, или писмо до Любимия

Здравей любов моя и на 20.07.2007г.,

               Още един ден без теб. Опитвам се да запълвам дните, структурирам ги, но без теб са ми празни: без топлина и без душа. На вън е 45 С, душно, изпепеляващо, горещо, но не е топло. Понякога се опитвам да си представя къде си, какво правиш, как се чувстваш. Не мога да те видя. Чувствам, че ти е спокойно и че за теб това пътуване е много важно, защото затваря един цикъл от живота ти - подготвителния ти цикъл. След това ще започне цикъла на осъществяване на мисията ти. Твоят полет!
               Зная, че ще се върнеш. Чувствам го. В един даден момент се уплаших, че може отново да те примамят в манастира, но ти сам отдавна знаеш, че твоето място не е там! Техниките, които е трябвало да усвоиш - са ти били дадени. (безспорно има купища нови неща, които са ти дали и тепърва ще ти дадат, но това е само техника, форма). Душата ти е на друго място; пътят ти е друг и мисията ти е друга! Ти я знаеш и я следваш. Просто това пътуване ти беше необходимо да ти даде вътрешна сила, тласък и увереност, за да следваш пътя си! Благословен да си от Бога, от всички твои Светии и Учители  и от мен и моята Любов!  Иска ми се да вярвам и вярвам, че в земния ти път има място и за едно чаровно, цветно, объркано, приказливо и сияйно момиче като мен!
              Аз ще те чакам и ще работя, защото да бъда редом с теб, трябва да изчистя още много авгиеви обори, да се уча да мълча и да се събирам, да тренирам търпение (ох, колко е трудно!), да се освободя от старите окови , да се отърся от миналите страхове и да си спомня как се летеше!
              Зная, че ще се върнеш при мен! Зная, че ще почувстваш магията на любовта ми и на покрива на света, защото няма мъж на тая Вселена, който да устои на чара ми и любовта ми! Ха-ха-ха...Та милиони години съм събирала и таила тази любов, милиони години съм те чакала, за да те срещна и да ти я даря. Да не си луд да избягаш от тази благодат!
               Ако беше тук...Господи...само ти знаеш какво щеше да ти се случи!
               Всъщност, радост моя, тази раздяла ме накара да разбера някои много важни неща:
               1. Свободата е велико нешо и трябва да се уважава и цени!
               2. Личният избор е свещен и си длъжен да се съобразяваш с него!
               3. Животът е безумно кратък. Когато имаш нещо наистина ценно - радвай му се на мига, защото в  следващия момент може отново да останеш сам!
               4. Търпението е качество, но съпреживяването е блаженство!
               5. Духовното развитие без любов е просто практика!
               Обичам те и искам да бъда с теб! Да споделям дните и нощите си с теб!
               Сега майсторите монтират новата тоалетна чиния в новата тоалетна. Колко символично! Разруших всичко старо. Дори отходните канали вече са нови.Старите етапи вече са приключили. За теб беше важно да стигнеш от там, от където беше тръгнал - Манастира в Тибет, а аз трябваше да падна и изпълзя от бездната на своите кошмари, да изкача своя личен Еверест, за да бъда готова да те срещна и да тръгнем заедно по широкия общ път!

неделя, 9 май 2010 г.

Писмо 31 - неизпратено или....писмо до Любимия

                   Здравей, любов моя,
         Бях решила да бъда търпелива и да се науча да чакам. Ха! Представяш ли си? Още от онзи ден започнах да броя дните, когато ще се върнеш, но неистово се изнервих! Ами да - само два дни са минали, а остават още 23 дни!!! Хич не е честно! Вече толкова ми липсваш! Навсякъде! Посягам към телефона и се сепвам! Не! Не става! Опитвам се да приема нещата откъм философската им страна, т.е няма да имам сметки за телефон с космически цифри, но това хич не ме успокоява. Всяка част от тялото ми крещи за теб, а душата ми плаче! Как да свикна да бъда сама, след като вече те срещнах и знам, че те има. Как да свикна да живея без допира на вълшебните ти ръце, като вече се пристрастих към тях; как да оцелея без дъха ти и допира на най-нежните устни; как да очаквам жизнерадостно утрото, без любовта ти?
         ОК! Зная, че звуча егоистично! Сега се опитвам да си представя къде си...В Непал? Или в Хималаите? Сигурно съзерцаваш как Земята прави любов с Небето; сигурно си спомняш за минали животи, минали любови и минали жени! А може би надничаш в бъдещето? Моля те, моля те, любими, нека и аз бъда там; нека бъда част от твоето бъдеще, след като пропуснах шанса да бъда част от миналото ти и част от настоящето ти.
         Ако знаеш къде пиша това, ще се пръснеш от смях. Седя в банката и със сериозен тон на госпожа "Голямата шефка" и замислена физиономия ти пиша всичките тези признания, в очакване да подпиша договора с банката. Майната им на договорите. Майната й на банката, искам да бъда с теб! Опа...пак ще трябва да дърпам ластичето! Какво пък й е толкова на тази болка пред мисълта да бъда с теб, гушната в теб, притихнала до теб! Моля те, любов моя, внимавай с йогините и хималайките, за да не изпиташ гибелния гняв на Ахила, защото и Омир ще бъде безсилен да опише това, което ще ти се струпа на главата като си дойдеш!
Обичам те, Ели
17.7.2007г.

петък, 7 май 2010 г.

Писмо 30 - отворено или...ИзВечните книги

Послание на Апостол Павел към Колосяните
Глава 3
5. Затова умъртвете природните си части, които действуват на земята; блудство, нечистота, страст, зла пощевка и сребролюбие, което е идолопоклонничество;
6. поради което иде Божият гняв върху непокорните;
7. в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях.
8. Но сега отхвърлете и вие всичко това:гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си.
9.Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му
10. и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал;
12. И тъй, като Божии избрани, святи и възлюблени, облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.
13. Претърпявайте си един друг и един на друг прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.
14. А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичков съвършенството.

неделя, 2 май 2010 г.

Писмо 29 - получено послание ....или Съдбата

              Над смъртни и над богове властва съдбата. Никой не може да избегне нейните повели. Няма сила, няма власт, която би могла да промени нещичко от онова, което е отредено на боговете и на смъртните. Пред съдбата можеш само смирено да се преклониш и да й се подчиниш. Само мойрите знаят повелите на съдбата. Мойрата Клото преде нишката на живота на човека, определяйки продължителността на живота му. Скъса ли се нишката, свършва  и живота. Мойрата Лахеза изтегля, без да гледа, жребия, който се пада на човек в живота. Никой не е в състояние да измени определената от мойрите съдба, тъй като третата мойра Атропа записва в дълъг свитък всичко, що са определили на човека в живота нейните сестри, а което веднъж е записано в свитъка на съдбата, то е неизбежно! Великите, строги мойри са неумолими.

2006г. Из старите тетрадки

Писмо 28 - получено Послание....или Смелост

            Мисля, че смелостта е просто другата страна на страха. Смелостта ми е нужна само когато се страхувам...Ако съм добре подготвен и предизвикателството е отдавна в мислите  и въображението ми - преди да се заема с него, аз живея с него, мечтая за него, правя планове, готвя се, тренирам. Но започна ли да се катеря - особено ако имам пред себе си голяма стена или какъвто и да е труден обект - аз съм толкова съсредоточен, че за мен не съществува нищо друго освен тези няколко метра от стената, където вися и се катеря. В този момент на концентрация всичко изглежда логично. Вече няма опасност.


             Меснер

Писмо 27 - получено послание...или Планината



              Ако до Еверест има прокарана магистрала, няма да стигнеш планината. Ако всичко е предварително уредено и имаш водач, който отговаря за сигурността ти, не можеш да срещнеш планината. Срещата с планината е възможна само ако разчиташ единствено на себе си!



Меснер

Писмо 26 - неизпратено...или писмо до Мен

           Преди 40 години бях момиче, което се усмихваше със слънцето; бягаше с вятъра; пееше с дъжда и тичаше боса по поляните; момиче, което мечтаеше в тишината на зимната вечер; заслушано в магията на дядовите приказки; омагьосано от мъдростта и красотата на бабините шевици; безмълвно приковано в света на неизказания огън, тишината на свещената белота...
            Преди 30 години бях момиче, което сънуваше с отворени очи, вярваше в чудеса и знаеше, че трябва само да протегне ръка, за да докосне дъгата...Преди 30 години бях момиче, което знаеше, че няма невъзможни неща!
            Преди 20 години бях принцеса, която имаше всичко: стабилно, известно семейство зад гърба си; най-очарователния съпруг; стара, известна и многоуважавана фамилия; най-доброто образование в България; най-невероятно красивата и умна дъщеря; най-престижната професия и най-сигурното и предначертано бъдеще!
            Преди 10 години бях бизнес дама, която беше постигнала всичко, за което дори не беше мечтала: бизнес, пари, престиж, слава, известен любовник...най-прекрасният син, продължител на рода!
            Преди 5 години бях в Ада....сама на улицата продавах пластмасови дрънкулки, зада храня децата си и съпругът ми да си купува водка. Косите ми замръзваха, пръстите ми се вкочаняваха, вятърът разпръсваше подредената стока; гръмотевици раздираха небето, а аз бързах да прибера кашоните с моето объркано ежедневие...Бях изгубена в себе си...
            Преди 3 години изгубих всички близки - почина съпругът ми, почина майка ми, почина баща ми. Останах сама с децата, с кучето и котката. Останах сама, за да намеря себе си!
            Това е писмо до мен самата и до всички, които търсят себе си: за нас, които постигаме мечтите си, които изкачваме върхове и искаме да споделим своите звездни мигове! За всички нас, огрени от Божествената искра, които вървим по пътя на Светлината и Любовта!
Обичам Ви
Ели
Повече снимки на Ели, Тук