събота, 22 май 2010 г.

Писмо 32 - неизпратено, или писмо до Любимия

Здравей любов моя и на 20.07.2007г.,

               Още един ден без теб. Опитвам се да запълвам дните, структурирам ги, но без теб са ми празни: без топлина и без душа. На вън е 45 С, душно, изпепеляващо, горещо, но не е топло. Понякога се опитвам да си представя къде си, какво правиш, как се чувстваш. Не мога да те видя. Чувствам, че ти е спокойно и че за теб това пътуване е много важно, защото затваря един цикъл от живота ти - подготвителния ти цикъл. След това ще започне цикъла на осъществяване на мисията ти. Твоят полет!
               Зная, че ще се върнеш. Чувствам го. В един даден момент се уплаших, че може отново да те примамят в манастира, но ти сам отдавна знаеш, че твоето място не е там! Техниките, които е трябвало да усвоиш - са ти били дадени. (безспорно има купища нови неща, които са ти дали и тепърва ще ти дадат, но това е само техника, форма). Душата ти е на друго място; пътят ти е друг и мисията ти е друга! Ти я знаеш и я следваш. Просто това пътуване ти беше необходимо да ти даде вътрешна сила, тласък и увереност, за да следваш пътя си! Благословен да си от Бога, от всички твои Светии и Учители  и от мен и моята Любов!  Иска ми се да вярвам и вярвам, че в земния ти път има място и за едно чаровно, цветно, объркано, приказливо и сияйно момиче като мен!
              Аз ще те чакам и ще работя, защото да бъда редом с теб, трябва да изчистя още много авгиеви обори, да се уча да мълча и да се събирам, да тренирам търпение (ох, колко е трудно!), да се освободя от старите окови , да се отърся от миналите страхове и да си спомня как се летеше!
              Зная, че ще се върнеш при мен! Зная, че ще почувстваш магията на любовта ми и на покрива на света, защото няма мъж на тая Вселена, който да устои на чара ми и любовта ми! Ха-ха-ха...Та милиони години съм събирала и таила тази любов, милиони години съм те чакала, за да те срещна и да ти я даря. Да не си луд да избягаш от тази благодат!
               Ако беше тук...Господи...само ти знаеш какво щеше да ти се случи!
               Всъщност, радост моя, тази раздяла ме накара да разбера някои много важни неща:
               1. Свободата е велико нешо и трябва да се уважава и цени!
               2. Личният избор е свещен и си длъжен да се съобразяваш с него!
               3. Животът е безумно кратък. Когато имаш нещо наистина ценно - радвай му се на мига, защото в  следващия момент може отново да останеш сам!
               4. Търпението е качество, но съпреживяването е блаженство!
               5. Духовното развитие без любов е просто практика!
               Обичам те и искам да бъда с теб! Да споделям дните и нощите си с теб!
               Сега майсторите монтират новата тоалетна чиния в новата тоалетна. Колко символично! Разруших всичко старо. Дори отходните канали вече са нови.Старите етапи вече са приключили. За теб беше важно да стигнеш от там, от където беше тръгнал - Манастира в Тибет, а аз трябваше да падна и изпълзя от бездната на своите кошмари, да изкача своя личен Еверест, за да бъда готова да те срещна и да тръгнем заедно по широкия общ път!

Няма коментари:

Публикуване на коментар