Здравей, любов моя,
Бях решила да бъда търпелива и да се науча да чакам. Ха! Представяш ли си? Още от онзи ден започнах да броя дните, когато ще се върнеш, но неистово се изнервих! Ами да - само два дни са минали, а остават още 23 дни!!! Хич не е честно! Вече толкова ми липсваш! Навсякъде! Посягам към телефона и се сепвам! Не! Не става! Опитвам се да приема нещата откъм философската им страна, т.е няма да имам сметки за телефон с космически цифри, но това хич не ме успокоява. Всяка част от тялото ми крещи за теб, а душата ми плаче! Как да свикна да бъда сама, след като вече те срещнах и знам, че те има. Как да свикна да живея без допира на вълшебните ти ръце, като вече се пристрастих към тях; как да оцелея без дъха ти и допира на най-нежните устни; как да очаквам жизнерадостно утрото, без любовта ти?
ОК! Зная, че звуча егоистично! Сега се опитвам да си представя къде си...В Непал? Или в Хималаите? Сигурно съзерцаваш как Земята прави любов с Небето; сигурно си спомняш за минали животи, минали любови и минали жени! А може би надничаш в бъдещето? Моля те, моля те, любими, нека и аз бъда там; нека бъда част от твоето бъдеще, след като пропуснах шанса да бъда част от миналото ти и част от настоящето ти.
Ако знаеш къде пиша това, ще се пръснеш от смях. Седя в банката и със сериозен тон на госпожа "Голямата шефка" и замислена физиономия ти пиша всичките тези признания, в очакване да подпиша договора с банката. Майната им на договорите. Майната й на банката, искам да бъда с теб! Опа...пак ще трябва да дърпам ластичето! Какво пък й е толкова на тази болка пред мисълта да бъда с теб, гушната в теб, притихнала до теб! Моля те, любов моя, внимавай с йогините и хималайките, за да не изпиташ гибелния гняв на Ахила, защото и Омир ще бъде безсилен да опише това, което ще ти се струпа на главата като си дойдеш!
Обичам те, Ели
17.7.2007г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар