петък, 23 април 2010 г.

Седемнадесето писмо - неизпратено...или "Давит"


Във всеки от нас живее една пра-историческа птица – нейното тяло е нашия дух и воля; лявото й крило- е нашия ум и логика, а дясното й крило – нашата душа и вяра. Само в своето единство, баланс и хармония между тези 3 елемента, птицата разтваря криле и полита. В зависимост от развитието на тези три елемента, човек може да определи своето място в природата....

Преди да се научиш да летиш, трябва да проходиш, а още преди това – трябва да си стъпил здраво на земята. Защото тялото е връзката ни с Майката – Земя, а крилата са нашия зов към Слънцето! Тялото е материалния завършек и материалното начало. То е предпоставка и показател за нашата материална реализация и успех. Ако Господ те е дарил с тяло и красота, той те е калесам да успееш в този живот! И кой си ти да не се подчиниш на Божествения закон? Дарбата е свещено право и висше задължение. Тялото трябва да се пази, обича и развива; волята да се укрепва и духът – да се калява! Не са ли това основните предпоставки за материален успех? Казват, че тялото е дрехата на душата. И ако душата е ценна, значи трябва и съответната дреха да бъде маркова и поддържана в изряден вид. Но за това се изисква усилие, труд, постоянство – все качества, без които материалният успех е немислим.

Стъпил здраво на земята, поел въздух и вперил взор напред, Слънцето те огрява и хоризонтът те мами с необятността си! Полет! Душата иска да лети, за нея няма пречки, няма граници. Границите са в ума ни, в логиката ни, във възприятията ни и във вменените ни норми. Разпервайки криле, нека позволим на душата да ни носи към своите необхватни мащаби, да овладеем ума си и да му позволим да подкрепи душата ни. Нека умът ни бъде фундамента на полета, а не неговата рамка; нека стегнем добре тренираното тяло и то да бъде ос между духа и ума. Нека разперим криле към мечтите си!

Брось , потяни.....

27.04.2006




сряда, 21 април 2010 г.

Шестнадесето писмо - неизпратено...или Комуто е дадено...





Приятелите са твърде ценно и рядко нещо, за да може човек да си позволи да ги губи.

Който веднъж е поел командата на кораб, не може да не чувствува отговорност към екипажа си – независимо от обстоятелствата.

Банкерите дават пари на хората, а не на листовете хартия.

Да постигнеш нещо в живота, трябва да го желаеш неистово. В това е тайната на успеха. Ако силното желание не е на лице – загубен си!

Днес вече съм разбрала думите на спасителя: „Комуто много е дадено, от него много ще се иска!”

Тайната на успеха е не да работиш това, което ти харесва, а да харесваш това, което работиш!

В такъв момент в мен се обажда пролетарчето. И понеже аз не бях в състояние да прикова вниманието ти към мен, Господ изсипа на главата ми толкова изпитания, че ти не можеше да не спреш, да не ме погледнеш, къде с учудване, къде с интерес и да си кажеш: „ И това можеш да понесеш”...

Понякога си мисля, че това което съм изживяла, ако някой по някакъв начин се опита да седне и да го съчини, дали няма да е някакво бледо подобие на истинския ад, през който трябваше да мина.

Чувствам се стара и изпразнена, като пенсионерска торба за пазар.

Никога не пренебрегвай парите! Когато ти дават пари, задължително ги огледай и преброй. По този начин уважаваш труда на този, който ги е изкарал и себе си, че си ги заслужил!

22.4.1997




Петнадесето писмо-неизпратено....или Бог е Любов


The simplest, the best!

А ние, хората се мъчим да усложним живота си, да си създаваме проблеми и след това да ги решаваме.

Юлето беше права, когато каза: „Ти си царица да забъркваш каши, да си създаваш проблеми, след това да ги решаваш и да се възхищаваш на себе си, когато ги решиш, казвайки си: „И това го мога!”

Колко героично и колко излишно!

И в тази забъркана и абсурдна ситуация, която сама съм си създала, прозрението на Сидхарта звучи гениално просто: „Не си поставяй неизпълними цели, не желай невъзможното, за да си спестиш страданието и да постигнеш хармонията!”

Дали за това ме изгаря вечния пламък на неудовлетвореността, сякаш триста дяволи едновременно ме гонят? Дали за това лудите постигат нирвана в своя свят? Къде е моя свят?

Бог е любов!

Бог е милосърдие!

Бог е опрощението!

Дали, защото толкова ми липсва любовта, толкова е силен стремежът ми към Бог? Може би пътят към него първо да минава през Любовта, след това през Опрощението, през Милосърдието и през Смирението. Само човек, когато обича може истински да прости, да помогне и да потърси смирение. Сърцето, пълно с омраза, със страх, със завист не може да бъде смирено!

Затова задължително трябва да бъда наясно със себе си и да бъда чиста пред Бога. Трябва да потърся любовта, да се отърся от омразата, от завистта, от злобата и да се помоля за опрощение.

Да запазя малкото приятели, които имам, ако мога и ако те ме искат!

Трябва да отида до Рилския манастир и да потърся отговор на тези въпроси!


20.04.1997

Четиринадесето писмо - неизпратено...или Красота



Красотата винаги е обърквала обикновения човек – по-точно обикновения българин. Той не е свикнал с нещо необичайно различно. Става недоверчив. ? „Ами като е толкова хубаво, сигурно не е истинско!... Много хубаво не е на хубаво! ...Тази жена щом е толкова красива, сигурно не й е читава работата!”

Проблемът е, че обикновеният българин няма самочувствие. Не е превъзмогнал комплексите си. Един човек, който не вярва на себе си, как ще се довери на друг..камо ли на нещо необяснимо, нещо свише, като красотата?

Да приемеш красотата трябва да бъдеш и религиозен. Да се преклониш пред това, което Бог е създал и да го оцениш, да му се радваш – не да го унищожаваш!

Друг въпрос е, че красотата е дар, тя не е привилегия; нито средство; нито оръжие. За това, да можеш да приемеш красотата и да я допълниш с достойнство, трябва възпитание, морал и философия. Това дори българинът може да го оцени!

Тринадесето писмо-неизпратено....или Игра на стъклени перли


Животът, както и любовта разбира се, е като игра на стъклени перли. Има стройна система от правила, висши морални закони, хармония и скрита вътрешна логика във всяко действие. Ако владееш правилата – оцеляваш, радваш се на живота и успяваш. Ако не… духаш супата. Висшият пилотаж и в живота, и в любовта е изкуството да живееш и изкуството да обичаш. Тогава сам създаваш правилата, моралните закони - са божествените закони, хармонията в природата /а ти я усещаш със сетивата си е хармонията с партньора, хармония със себе си и всички хора около теб. Действията ти са резултат на неистово желание, хъс към новото, неизпитаното, стремеж към собственото и пълното удовлетворение на близките ти, приятелите, на хората които обичаш. А когато всичко ти върви, май обичаш всички. Не зная. Аз все още се уча. Затова съм си избрала да живея 647 години, защото все още се уча как да живея, как да обичам, кого да обичам.

24.03.1996г.


П.С. Тази невероятна снимка е на Ясен Данаилов

Дванадесето писмо.... или писмо до Адвоката

Здравей Зойче,



Здравей, приятелко любима,



Здравей жизненост, интелект и справедливост!


Започвам това писмо, за да ти благодаря! Благодаря ти, че те има! Благодаря ти, че си толкова жизнена, толкова искрена и толкова прекрасна! Благодаря, че ме избра да бъда част от живота ти в последните години! Дълбок поклон, че ти и Иван бяхте до мен в най-тежките ми минути: бяхте до мен, когато изстрадвах дните си, бранех душата от кошмарите в нощите си и събирах парченца от същността си в годините, когато Альоша си отиваше…Бяхте до мен, когато изпращах любимия си мъж по пътя на светлината и душата ми пееше тежка македонска песен „Ако умра, ил загина, немой да ме жалите”…….Бяхте до мен, като истинска опора и верни приятели, като доказателство, че доброто е у нас, че съществува и само е нужно да го проявим….това научиха децата ми…разбраха цената на истинското приятелство, когато дойдохте на помена на 40 дни от кончината на Альоша….Зойче, ти беше първата на която казах, че Яна ще става майка и че Петър е приет за студент! Вие с Иван, сте ми повече от семейство, та аз не чувствам брат си и снаха си толкова близки, както чувствам теб и Иван! Вие, с Иван сте първи в списъка ми, когато събирам приятели у дома по специален повод! С Иван, танцувах на сватбата на дъщеря ми и зная, че Альоша би одобрил това от все сърце! Целувам ти ръка, прекрасна Зоя и ти благодаря! Благодаря ти и те благославям, доброто което си сторила за мен, да те се върне стократно!

На мен винаги ми е било малко трудно да кажа „Извинявай”. И ето, сега, не само го казвам, но го и пиша: „Извинявай, Зоя, за всичко което съм ти сторила, или причинила. Извинявай, ако волно, или неволно съм те обидила; извинявай, ако съм казала лоша дума, или нещо не на място! Но това е било несъзнателно, без умисъл! Толкова много те обичам и си ми толкова близка! Благодаря ти за всичко! Благодаря за посветеното време, благодаря за разбирането, благодаря за невероятната подкрепа на детето ми Яна и нейния мъж в онзи тежък и критичен момент! Нямам думи за да изразя признателността си, само мога да кажа, че и аз бих постъпила така за Калина! Благодаря и поклон до земи за това, което си! Благодаря ти и се моля на Създателя да ти е харесало, когато ми позволи да споделя с цялото ти семейство сбъдването на мечтата ми да изкача 7-те рилски езера, благодаря за невероятните моменти под звездното небе в басейна на Сапарева баня, благодаря ти, че ме направи съпричастна в незабравимото изживяване на приказната сватба на прекрасната принцеса Калина!.....Благодаря!

С теб работихме, посетихме много прекрасни места и изживяхме неописуеми мигове. Само да изживееш тази емоция е невероятно, когато я споделиш е блажено, а когато я подариш на другите е божествено! И аз реших да направя точно това!


Това е. Не ме съди за това което съм и което не съм!  Един ден, из целия свят ще се изпращат нашите картички като послания за любов и пожелание за щастие, един ден хората ще очакват да получат една от нашите картички като послание за любов, един ден…..ще се усмихнеш и ще кажеш „Какви невероятни мечтателки сме само! Мечтателки, които летят над мостовете и дръзват да осъществяват мечтите си! ”Обичам те, Зойче” - това е моят начин да изразя обичта и благодарността си към теб и съм убедена, че самата ти ще казваш по-често „Обичам те” на тези, които обичаш!



Обичам те, Зоя, моя любима приятелко!



Ели



ПС. Един ден ще бъда наистина много щастлива, когато в моята пощенска кутия пристигнат хиляди цветни пликове с нашите картички и на някои от тях пише „Обичам те”.
За повече снимки на Зоя, Тук

Единадесето писмо - неизпратено...или Пътеката


Пожелах си да срещна другата моя половина. Чистата, духовната, енергийната! Да й се доверя – безусловно и равно.

Когато я срещнах – не я познах.

Обливаше ме златен дъжд, люлеех се на слънцето и се пързалях на дъгата....

После той ме целуна и вълшебството на виденията изчезна.

Преди да се уплаша , се разтвори в светлината. Той ми изпрати слънчевата пътека и я простря върху морето, обсипано с диаманти.

От толкова топлина, от толкова светлина, от толкова вятър......аз се изплаших.

Ами ако полетя?

Беше лесно. Дори не беше нужно да си затварям очите. Нямаше усилие, нямаше насилие, само светлина и любов; като глътка чист планински въздух на зазоряване; като ласката на Светия; като усмивката на Слънцето; като порива на вятъра.....

А аз бях едно оловно войниче, приковано от задълженията на материалните условности. Всичките трябва; може; да бъде; задължително; полезно; престижно....Кое от кое по-представително и лъскаво костюмче на напиращото ми и неустоимо его. Необятни хоризонти на дълг, задължения, отговорности, потребности и прочее бахури...

Като заговорих за бахур, срещнах и неговата комплексна завършеност - изкушението и....му се отдадох.

Почувствах празнотата на чашата и студенината на обиграността....Беше като море през март - без пътека; или като слънце на полярния лед....Беше като старо ауди с претенции за лимузина, сравнено с червено кабрио, от което се вееше шалът ми. Беше като чалга, опитваща се да надсвири „Modern talking”

Кабриото стоеше самотно. Само една широкопола шапка и сгънат шал напомняха за Пепеляшка