Писмо 39 - или писмо до 2010

               В началото на декември всяка година преглеждам старите си тетрадки, отварям старите папки, разглеждам албуми, преглеждам файлове и се опитвам да наместя парченцата на душата си. Правя преглед на изминалата година, за да видя къде съм тръгнала, по кой път, да прочета пътните знаци, да благодаря на учителите и да си спомня прекрасни неща....Сега като седнах и се замислих ми хрумна да запиша и споделя въпросите, на които всяка година давам своя отговор.
1. Новите места, които посетих - Това са местата, които посетих за първи път в живота си.

- Гърция - о-в Тасос, Кавала, Солун

- Дом за сираци в Нови хан

- Манастир „Св.Козма и Дамян” - Пернишко

- Хижа „Селимица”

- SOS детско селище Трявна

- Градинката на бялото братство и гроба на Учителя Дънов в София

- гр. Правец

- Коледния благотворителен базар на Международния клуб на жените

- Коледния благотворителен базар на ДБМ

- Кръчмата „старата къща”

- Новия дом на Зоя и Иван в квартал „Витоша”

- Ресторант Хепи в Манастирски ливади

2. Хора, които срещнах за първи път и оставиха отпечатък в моя живот

- Президентът Георги Първанов - на благотворителния базар в Трявна. Почувствах се леко и приятно, когато искрено и с учудване даде висока оценка на нашия благотворителен базар. Купи си от ръчно изработените картички на Лени, купи си моя ръчно изработена картичка с късмет "Търпение"!

- Отец Иван Иванов - изумителен човек! Уникален: колоритен и благ; строг и смирен; енергичен и духовен....

- Лина - омайната и вълшебницата....

- Лейди Юми - класа, класа, класа....



3. Предизвикателствата на 2010

- Благотворителната изложба, посветена на SOS детски сеща България в Шератон

- Написах първото си писмо до Дядо Коледа
4. Духовните практики на 2010 - прочитам по 3 глави от Новия завет всяка сутрин, преди работа



5. Личният ми живот през 2010 - моята внучка - Мариана и моя син Петър

6. Здраве - Слава на Бога, тази година бях много здрава, не съм боледувала и не съм разчитала на треньори, лечители и масажисти. Справях се сама, с Божията помощ. Е...имаше няколко хреми, малко главоболие, малко безсъние и....това е!

7. Професионалният ми живот през 2010

    Тази година беше спокойна откъм професионални изяви...Фирмата ми категорично се утвърди като бутикова фирма, която работи предимно с дипломати, приятели, близки и приятели на нашите приятели...Утвърдени позиции на пазара на недвижими имоти, нов силен клиент на отдел "преводи"....

8. Финансите ми

Едно голямо предизвикателство, което все още чака да бъде решено...ех...Все пак тази година беше изключително успешна от гледна точка на това, че продадохме апартамента на Патриарха и съумяхме да изплатим 95% от дълговете - тежки вериги, тежки пранги и непосилен товар беше свален от раменете ми.

Но вече имам касичка за пътешествия
Депозитна - картова сметка
Спестовна сметка
Спестовна сметка в евро
Имам фонд "10%"  за инвестиции
И фонд "20% " за изплащане на задълженията

Остава да изплатя разни дребни текущи задължения

9. Дома ми - От апартамента ми, тази къща лека полека се превръща в Дома ми...Най-важното, което направих е че изплатих дълговете към Топлофикация -това всъщност го направи Яна, изплатих дълговете към Софийска вода, пуснах кабелната и прехвърлих телефона от Димел лично към мен. Но най-важното е, че направихме изолация на апартамента и той се стопли...

Остава да ремонтирам банята. Да поставя допълнителен ред плочки, да поставя сифон на земята, да поставя решетка на ваната, да поставя джакузи, да сменя батерията във ваната, да поставя ново огледало, да поставя стъклена етажерка и шкаф.
Да оправя вратите в моята стая, стаята на Петър и в банята.
Да оправя врата на фурната.
Да сменя батерията в кухнята
Да сменя дивана в хола
Да купя малка масичка в хола

10.Социалният живот на 2010 - Затворена година, в която бях концентрирала вниманието си предимно върху семейството ми, дома ми и....приятелите във Фейсбук

11.Светския живот на 2010 - Ограничен в рамките на благотворителната дейност и старите, добри приятели. Дори не посещавах традиционните клубове и сбирки, на които съм член..
12.Дарителската ми дейност през 2010 - Това звено беше най-силно за изтеклата година. С мое съдействие дарихме суми за
Рилски манастир
Манастир Козма и Дамян
Селището на Отец Иван
SOS детски селища България
Каузата на Международния женски клуб
Каузата на ДБМ

13. Творчеството ми през 2010

Заразена от идеите и харизмата на Лени започнах да списвам блог
Упражнявам се в правенето на ръчни картички
Станах голям специалист в калиграфското изписване и оформяне на послания, късметчета - само за приятели

Личен календар за всеки от моите близки хора - Ели, Петър, Яна, Жоро

14. Моите Учители през 2010

Беба

Планината

Библията
Петър

Яна

15. Новите идеи на 2010

Профилът ми във ФБ
Страницата "Да дарим с усмивка"
Личните календари
Личните послания
Личните късмети

16. 5 мига, спиращи дъха ми!

Вечерното къпане във ваната с моята внучка Мариана
Изгревът на остров Тасос, точно срещу о-в Атон
Разговор с Исус в Рилския манастир
Танци върху спалнята с Беба
Миг безмълвие с гълъбите в градинката на Бялото братство....
Падащите звезди през августовското небе

17. Благодаря

- на Бога, че не ме изоставя, че не се срамува от мен и че ме обича
- на Духовния ми учител Св. Йоан Рилски за безусловната му обич и търпение, за безграничната му милост и любов!
-на Св. Георги за силите, които ми дава да продължа по пътя и да убивам змея!
-на моя Ангел-хранител, за това че не ме изоставя и толкова храбро ме брани от мен самата!
-на всички Архангели и Ангели и особено на Ангелите на любовта
-на моята внучка, Мариана, че я има!

-На моята дъщеря, че е толкова силна смела и прекрасна. Че с едно действие изплати всичките ми дългове и премахна вековни окови от гърба ми
-На моя син, че го има, че е толкова търпелив, слънчев и сияен
-На моя зет, че обича дъщеря ми и ме дари с най-прекрасния подарък - Мариана

-На моите прекрасни и верни приятели Зоя и Иван, че ги има

-На Жоро, че ми показа, че ако Бог е с мен, няма кой да бъде против мен!

-На вълшебницата Лени - че озари моя свят, направи го цветен и прекрасен!

-На Селин за енергията и оптимизма!

-На всички мои приятели от Фейсбук!
-На всички момичета картичкофурии
- На мечтите ми, които чакат да бъдат осъществени

И най-вече БЛАГОДАРЯ НА НАЙ-ПРЕКРАСНАТА, НАЙ-УДИВИТЕЛНАТА - ЕЛИ!!!

18. Моите мечти
Да посетя Египет
Да посетя Ниагарския водопад
Да посетя Рим
Да танцувам гола под дъжда
Да изпия чаша червено вино пред горящата камина, когато вали сняг като в приказките с любимия си мъж
Да напиша книга
Да снимам любимите си места с моя камера
19. Дванадесет причини да постигна успех

1.Успехът е право, което ми е дадено свише ,заедно с живота и ми принадлежи по

Рождение.

2. Успехът е логичен завършек на делата ти, които вършиш от сърце, по правилата

3. Успехът е брат на радостта, а ние сме се родили да се радваме на живота

4. Успехът ни принадлежи, не е нужно да го гоним, просто трябва да протегнем ръце и да го уловим.

5. Успехът е присъщ на творците

6. Успехът е присъщ на търсещите

7. Успехът е край на един етап и началото на нов

8. Успехът е Октавата, без която не можем да зареждаме акумулаторите, за да вървим напред

9. Успехът е вътрешно състояние

10. Успехът е осъзнато състояние на духа

20. Десет причини защо е добре да бъдеш Жив

1. За да пиша това резюме тук и сега!

2. Да осъществя най-невероятното пътешествие - пътешествието към самата Мен!

3. Да разбера Коя съм, защо съм тук, сега!

4. Да осъществя мисията си тук и сега!

5. Да се радвам на живота всяка минута, всяка секунда, всеки миг, вдишвайки въздух!

6. Да обичам и бъда обичана!

7. Да споделя всеки момент от живота си с близките си и обичните си хора!

8 . Да осъществя творческите си и жизнени мечти!

9. Да бъда щастлива!

10.Да се радвам на щастието и успеха на децата ми!

Писмо 38 или писмо до Дядо Коледа

              Здравей Дядо Коледа,


              Аз никога досега не съм ти писала писмо. Сега на 51 години ти пиша своето първо писмо.

             Първо искам да ти се извиня, че не съм ти писала. Аз не съм невъзпитана и не съм човек, който не вярва в теб. Просто понякога ми е трудно да поискам това, за което си мечтая, а после ми е криво, че не съм го получила.

             Дядо Коледа,

            Аз много се старах през 2010 година да бъда добра. Не винаги ми се получава, но Бог ми е свидетел, че много внимавах. Помагах на другите и се опитвах да помогна и на себе си; мислих за другите и започнах да се уча да мисля и за себе си...
            През тази година бях повече баба, отколкото дете, но ти не ми се сърди, Дядо Коледа! Обещавам, че тази година ще се забавлявам повече, ще се смея повече и по-малко ще мрънкнам!

            Опитвах се да не говоря лоши думи, но една моя приятелка, Милка, непрекъснато ме провокира и измъква пощурезиите от мен...Дядо Коледа, не ми се сърди, но без малките бели, аз няма да съм аз и ти няма да ме харесваш....

             Опитвах се да бъда добра майка и добра баба...не зная колко съм успяла...май добра майка няма, но обичам да чувам „Бабооооо Еииии” „Искам баба Ели!”

              Все още не съм оправила финансовите си проблеми, но голямата бъркотия вече се пооправи!

              Личният ми живот-----май си е твърде личен, само аз самата, Бог, моето семейство и моите приятели...

              Това е дядо Коледа, сега ще ти напиша какво ще си пожелая за подарък:

1. Нов мобилен телефон, защото този вече съвсем сдаде багажа....

2. Радио за Фиатчето ми.

3. Лап топ, защото сега вече химикалки и листя малко се употребяват..

4. Екскурзия в Египет - искам да усетя този свят, от там ли съм?

5. Да посетя Ниагарския водопад - много искам да усетя силата на падащата вода...

6. А защо не и джип - Мерцедес?

Благодаря ти, Дядо Коледа

Обичам те!

П.С. И моля те, Дядо Коледа, не ме оставяй без любов, защото без любов се разболявам....а ти не обичаш болни деца, нали?

Писмо 37 - или получено Послание - Болката

Болката доставя удоволствие. Когато я почувстваш – постигаш вътрешно спокойствие.

Много е лесно да живееш с болката – тя е силен наркотик.

Болката в нашето ежедневие, в скритото ни страдание, в отказа ни от любовта. Тази болка, която я обвиняваме за провала на нашите мечти.

Болката изглежда съблазнителна, когато е преоблечена като саможертва, отричане и плаши, когато показва истинското си лице.

Отвъд болката е спокойствието на светлината. Отвъд границите на тялото е тайнственото „спокойствие”.

Болката има своите граници. За можем да определим тези граници и да намерим спасението, трябва да опознаем болката до дъно. Това е нашето пречистване и нашето спасение. Нашият шанс за бъдещето.

Всеки има своята Голгота. Преди да възкръсне, човек трябва да мине през Ада, за да разбере и да оцени Рая.

Нека се опитаме да обичаме другия, без да се опитваме да го притежаваме. Опитът за притежание е началото на манипулацията.

Търсенето на радост е много по-важно от нуждата от болка!

27.04.2006

Letter 36 ...or I Will

I will visit Naran some day….

I will listen your music – the music of your heart…

I will look at the stars – your eyes…

Don’t close them while you are kissing me…

Let us share the magic

9.11.2003

Letter 35 ...or the Promise

                                                            My mind is my past,


                                                            My body – my today,

                                                            My soul is my future…..

                                                           All I can give you – is my today,

                                                           All I can promise you – is our future….
                                                                                                         9.11.2003

Letter 34...or the letter to You

                                                           I believe in fairy tales,


                                                           I believe in magic,

                                                           I believe in love

                                                           ….I believe in you…
                                                                             8.11.2003

Писмо 33 - или писмо до Артиста

Честит празник, 24 май - най- хубавия, най-българския празник!

          Днес е един много особен ден - Свети Дух.Денят, в който Всевишният е изпратил своя Дух и е благословил своите избраници! И те започнали да приказват незнайни, чужди езици, придобили различни таланти!

              Тази сутрин случайно прочетох редове, които съм писала на 1.08.2008г.,след като се докоснах за малко до Дървото на Живота и много бегло до Кабала. Свързано е с нашия разговор за идентичност, его, саморазрушение и прочее...

               ...Прозрението действа като светкавица - осветява целия хоризонт и изчесва бързо! Започна страхотна буря: светкавици, гръмотевици, порой! Беше опияняващо и възбуждащо; чувствам се приповдигнато, в очакване на кроткия, напоителен дъжд..Вътрешна светкавица, светкавица - прорязваща небето, гръм - раздиращ атмосферата и...писък и вой на аларми! Дали това не е отприщената интуиция и с векове стаяваната мъдрост?

                  Цветът на Мъдростта е сребристо. Среброто превръща обикновеното стъкло в огледало! А любовта превръща невзрачният човек в най-прекрасното и особено същество в живота ти!

                  Началото на Сътворението е безграничната Светлина!Тя преминава през всичко и прониква във всичко!

                 За да се превърне в материя - в камък, море, пръст, свят, структура - светлината трябва да започне да се уплътнява!Първият етап на превръщането на безграничната Светлина в крайни предмети налага разделянето на нещата едно от друго. Мъдростта е първото разграничение. Тя създава понятието Идентичност, Аз Съм, Ти Си. Аз съм нещо различно от другите. Огледалото ни дава възможност да възприемем това (отношенията ни с дрегите себеподобни). Идентичността ни дава насока, конкретизира пътя ни...тя е началото...Мъдростта е в дясната половина на мозъка, която отговаря за творчеството, музиката и духовността. Дясната половина на мозъка е и частта на Исус- мъжката половина. Идентичността винаги е свързана със себепознанието и е на границата с себеутвърждаването, където ни чака капана с егото. Познанието Кой се е акт на Мъдрост. Без тази крачка няма път! Но в дълбоката си същност, истинската самоличност е огледало и отражение на Чистата Светлина, излъчвана от Твореца (всеки от нас е пронизан от Светия Дух). Ние сме (аз съм, ти си) механизъм, чрез който тази Светлина, или Бог,може да види себе си. Мъдрецът не е мъдър! Мъдрецът е проумял едно единствено нещо: Бог е във всеки от нас!

             В мъдростта и в приказките, времето не съществува. Всичко се случва СЕГА!

             Всеки един от нас е заровил дълбоко в себе си безвремието. Него, безвремието сме облекли в строги костюми на точност, уважение, принципност, строгост, пунктоалност...

              Когато Силата е с нас, ние сме в настоящето! Едно от имената на Бог е Сила!

Писмо 32 - неизпратено, или писмо до Любимия

Здравей любов моя и на 20.07.2007г.,

               Още един ден без теб. Опитвам се да запълвам дните, структурирам ги, но без теб са ми празни: без топлина и без душа. На вън е 45 С, душно, изпепеляващо, горещо, но не е топло. Понякога се опитвам да си представя къде си, какво правиш, как се чувстваш. Не мога да те видя. Чувствам, че ти е спокойно и че за теб това пътуване е много важно, защото затваря един цикъл от живота ти - подготвителния ти цикъл. След това ще започне цикъла на осъществяване на мисията ти. Твоят полет!

               Зная, че ще се върнеш. Чувствам го. В един даден момент се уплаших, че може отново да те примамят в манастира, но ти сам отдавна знаеш, че твоето място не е там! Техниките, които е трябвало да усвоиш - са ти били дадени. (безспорно има купища нови неща, които са ти дали и тепърва ще ти дадат, но това е само техника, форма). Душата ти е на друго място; пътят ти е друг и мисията ти е друга! Ти я знаеш и я следваш. Просто това пътуване ти беше необходимо да ти даде вътрешна сила, тласък и увереност, за да следваш пътя си! Благословен да си от Бога, от всички твои Светии и Учители  и от мен и моята Любов!  Иска ми се да вярвам и вярвам, че в земния ти път има място и за едно чаровно, цветно, объркано, приказливо и сияйно момиче като мен!

              Аз ще те чакам и ще работя, защото да бъда редом с теб, трябва да изчистя още много авгиеви обори, да се уча да мълча и да се събирам, да тренирам търпение (ох, колко е трудно!), да се освободя от старите окови , да се отърся от миналите страхове и да си спомня как се летеше!

              Зная, че ще се върнеш при мен! Зная, че ще почувстваш магията на любовта ми и на покрива на света, защото няма мъж на тая Вселена, който да устои на чара ми и любовта ми! Ха-ха-ха...Та милиони години съм събирала и таила тази любов, милиони години съм те чакала, за да те срещна и да ти я даря. Да не си луд да избягаш от тази благодат!

               Ако беше тук...Господи...само ти знаеш какво щеше да ти се случи!

               Всъщност, радост моя, тази раздяла ме накара да разбера някои много важни неща:

               1. Свободата е велико нешо и трябва да се уважава и цени!

               2. Личният избор е свещен и си длъжен да се съобразяваш с него!

               3. Животът е безумно кратък. Когато имаш нещо наистина ценно - радвай му се на мига, защото в  следващия момент може отново да останеш сам!

               4. Търпението е качество, но съпреживяването е блаженство!

               5. Духовното развитие без любов е просто практика!

               Обичам те и искам да бъда с теб! Да споделям дните и нощите си с теб!

               Сега майсторите монтират новата тоалетна чиния в новата тоалетна. Колко символично! Разруших всичко старо. Дори отходните канали вече са нови.Старите етапи вече са приключили. За теб беше важно да стигнеш от там, от където беше тръгнал - Манастира в Тибет, а аз трябваше да падна и изпълзя от бездната на своите кошмари, да изкача своя личен Еверест, за да бъда готова да те срещна и да тръгнем заедно по широкия общ път!

Писмо 31 - неизпратено или....писмо до Любимия

                   Здравей, любов моя,

         Бях решила да бъда търпелива и да се науча да чакам. Ха! Представяш ли си? Още от онзи ден започнах да броя дните, когато ще се върнеш, но неистово се изнервих! Ами да - само два дни са минали, а остават още 23 дни!!! Хич не е честно! Вече толкова ми липсваш! Навсякъде! Посягам към телефона и се сепвам! Не! Не става! Опитвам се да приема нещата откъм философската им страна, т.е няма да имам сметки за телефон с космически цифри, но това хич не ме успокоява. Всяка част от тялото ми крещи за теб, а душата ми плаче! Как да свикна да бъда сама, след като вече те срещнах и знам, че те има. Как да свикна да живея без допира на вълшебните ти ръце, като вече се пристрастих към тях; как да оцелея без дъха ти и допира на най-нежните устни; как да очаквам жизнерадостно утрото, без любовта ти?

         ОК! Зная, че звуча егоистично! Сега се опитвам да си представя къде си...В Непал? Или в Хималаите? Сигурно съзерцаваш как Земята прави любов с Небето; сигурно си спомняш за минали животи, минали любови и минали жени! А може би надничаш в бъдещето? Моля те, моля те, любими, нека и аз бъда там; нека бъда част от твоето бъдеще, след като пропуснах шанса да бъда част от миналото ти и част от настоящето ти.

         Ако знаеш къде пиша това, ще се пръснеш от смях. Седя в банката и със сериозен тон на госпожа "Голямата шефка" и замислена физиономия ти пиша всичките тези признания, в очакване да подпиша договора с банката. Майната им на договорите. Майната й на банката, искам да бъда с теб! Опа...пак ще трябва да дърпам ластичето! Какво пък й е толкова на тази болка пред мисълта да бъда с теб, гушната в теб, притихнала до теб! Моля те, любов моя, внимавай с йогините и хималайките, за да не изпиташ гибелния гняв на Ахила, защото и Омир ще бъде безсилен да опише това, което ще ти се струпа на главата като си дойдеш!

Обичам те, Ели

17.7.2007г.

Писмо 30 - отворено или...ИзВечните книги

Послание на Апостол Павел към Колосяните

Глава 3

5. Затова умъртвете природните си части, които действуват на земята; блудство, нечистота, страст, зла пощевка и сребролюбие, което е идолопоклонничество;

6. поради което иде Божият гняв върху непокорните;

7. в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях.

8. Но сега отхвърлете и вие всичко това:гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си.

9.Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му

10. и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал;

12. И тъй, като Божии избрани, святи и възлюблени, облечете се в милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.

13. Претърпявайте си един друг и един на друг прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.

14. А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичков съвършенството.

Писмо 29 - получено послание ....или Съдбата

              Над смъртни и над богове властва съдбата. Никой не може да избегне нейните повели. Няма сила, няма власт, която би могла да промени нещичко от онова, което е отредено на боговете и на смъртните. Пред съдбата можеш само смирено да се преклониш и да й се подчиниш. Само мойрите знаят повелите на съдбата. Мойрата Клото преде нишката на живота на човека, определяйки продължителността на живота му. Скъса ли се нишката, свършва  и живота. Мойрата Лахеза изтегля, без да гледа, жребия, който се пада на човек в живота. Никой не е в състояние да измени определената от мойрите съдба, тъй като третата мойра Атропа записва в дълъг свитък всичко, що са определили на човека в живота нейните сестри, а което веднъж е записано в свитъка на съдбата, то е неизбежно! Великите, строги мойри са неумолими.

2006г. Из старите тетрадки

Писмо 28 - получено Послание....или Смелост

            Мисля, че смелостта е просто другата страна на страха. Смелостта ми е нужна само когато се страхувам...Ако съм добре подготвен и предизвикателството е отдавна в мислите  и въображението ми - преди да се заема с него, аз живея с него, мечтая за него, правя планове, готвя се, тренирам. Но започна ли да се катеря - особено ако имам пред себе си голяма стена или какъвто и да е труден обект - аз съм толкова съсредоточен, че за мен не съществува нищо друго освен тези няколко метра от стената, където вися и се катеря. В този момент на концентрация всичко изглежда логично. Вече няма опасност.

             Меснер

Писмо 27 - получено послание...или Планината

              Ако до Еверест има прокарана магистрала, няма да стигнеш планината. Ако всичко е предварително уредено и имаш водач, който отговаря за сигурността ти, не можеш да срещнеш планината. Срещата с планината е възможна само ако разчиташ единствено на себе си!

Меснер

Писмо 26 - неизпратено...или писмо до Мен

           Преди 40 години бях момиче, което се усмихваше със слънцето; бягаше с вятъра; пееше с дъжда и тичаше боса по поляните; момиче, което мечтаеше в тишината на зимната вечер; заслушано в магията на дядовите приказки; омагьосано от мъдростта и красотата на бабините шевици; безмълвно приковано в света на неизказания огън, тишината на свещената белота...

            Преди 30 години бях момиче, което сънуваше с отворени очи, вярваше в чудеса и знаеше, че трябва само да протегне ръка, за да докосне дъгата...Преди 30 години бях момиче, което знаеше, че няма невъзможни неща!

            Преди 20 години бях принцеса, която имаше всичко: стабилно, известно семейство зад гърба си; най-очарователния съпруг; стара, известна и многоуважавана фамилия; най-доброто образование в България; най-невероятно красивата и умна дъщеря; най-престижната професия и най-сигурното и предначертано бъдеще!

            Преди 10 години бях бизнес дама, която беше постигнала всичко, за което дори не беше мечтала: бизнес, пари, престиж, слава, известен любовник...най-прекрасният син, продължител на рода!

            Преди 5 години бях в Ада....сама на улицата продавах пластмасови дрънкулки, зада храня децата си и съпругът ми да си купува водка. Косите ми замръзваха, пръстите ми се вкочаняваха, вятърът разпръсваше подредената стока; гръмотевици раздираха небето, а аз бързах да прибера кашоните с моето объркано ежедневие...Бях изгубена в себе си...

            Преди 3 години изгубих всички близки - почина съпругът ми, почина майка ми, почина баща ми. Останах сама с децата, с кучето и котката. Останах сама, за да намеря себе си!

            Това е писмо до мен самата и до всички, които търсят себе си: за нас, които постигаме мечтите си, които изкачваме върхове и искаме да споделим своите звездни мигове! За всички нас, огрени от Божествената искра, които вървим по пътя на Светлината и Любовта!

Обичам Ви

Ели
Повече снимки на Ели, Тук

Писмо 25 или....Крастота и Споделената любов - Програмно писмо до Лени

 Здравей партнър,

Здравей фурия,

Здравей слънчево момиче със сияйна усмивка!

                                                                     Здравей Лени!

Много странно и много прекрасно започна всичко! Виждала съм те преди сто години на второ ниво по системата на Норбеков и имам ясното усещане за присъствието ти, но ...нищо по-конкретно! След това, изведнъж...бум, срещнахме се във Фейсбук и...сякаш се знаехме от векове. Даже вече не си спомням как се роди идеята за блога, само зная че за миг я осъществи и аз се добих с нова занимавка!

Всички, които ме познават знаят, че обичам дефинираните и структурираните положения. Други казват, че един от най-добрите начини да разсмееш Бога е, когато започнеш да планираш.

Попита ме, ОК ще правим блог, но каква ще бъде Целта? Целта на блога се оказа, че този блог няма да има детайлно определена цел, точно формулиран път и стриктна структура (въпреки, че ти положи една страхотна матрица на структура и аз се стремя да я следвам!) Някак си ще действаме по посоката на вятъра и слънцето ще ни сочи пътя!

Ти си любов, Аз съм Любов, Ние сме Любов...този блог е Любов! Любов към Красотата!

Красотата е в очите на виждащия . Тя е навсякъде: в божествената Рила, в цъфналото дърво на разкопаната Софийска улица; в съкровената тишина на Рилския манастир; в уловения миг на звука на гайдата; в пищността на пролетта; в ненатрапчивостта на теменужката; в необятната вис и теглещата сила на облаците....в ръчно изработената картичка, в подарената парцалена кукла!

Красотата е навсякъде около нас. Вижда се с просто око и те мами да я съхраниш и да я споделиш.

И ние, като привлечени светулки, се стремим да уловим мига Красота и Споделената любов! Всеки, който се е почувствал опиянен от красотата и осветен от любовта е добре дошъл при нас! Всеки, който е искрен и иска да сподели чувството на безметежност, казвайки "Обичам те" е добре дошъл при нас!

Ние не сме професионални автори, нито печени блогари. Господи, на мен даже ми е трудно да се справям с безбройните техники....Добре, че си ти! Ние съвсем нямаме амбициите да впечатлим света с професионализъм. В любовта професионализъм няма, пък ако има - другояче му е името. Красотата и любовта проявяват своята сила, когато са споделени! Ти ми върна вярата в доброто, в истината, когато без дори да се срещнем, без да ме знаеш, просто седна и вихрено сътвори този блог, не искайки и не чакайки нищо като отплата1

Благодаря ти, Лени!

Благодаря ти, че те има!

Благодаря ти, фурия безметежна и прекрасна!

Обичам те и бъди благословена с Любов!

Ели

П.С. И понеже сме партнъри, очаквам от теб да качиш твоя дял снимки!
За повече снимки на Ели, Тук
А снимките на Лени, ще се качат Тук от Лени!


Продължението...или писмо и отговор в едно!




Ще си позволя да вляза тук, 
и поставяйки своите снимки скромно да добавя и моето чувство.
Лирично, откровено и  надявам се на място отговора ми на писмото, което не очаквах
Едва ли има друго място, на което да прочетете едно писмо, което да съдържа в себе си и отговора...,но ето го мястото!
Мястото, където можем да споделим почувстваното, да отговорим и да се докоснем!

Е Ели,
аз съм онова момиче, което след 100 години си е все същото,
онова, което четеше с интерес писмата ти.
Трогвах се, кимайки учудена следях дума по дума...и  докато сглобявах изреченията ...виждах цели истории.
Емоционално дори плашещо...,но изключително затрогващо е всичко, което споделяш.
Да кажем ОБИЧАМ ТЕ, е често чут недочут апел....а ти го отправяш със сърцето си,
и думите, неизговорени, но написани....заживяват собствения си живот...
за теб,
за този който ги е прочел, когато е трябвало,
за нас,
за мен....

е , да обяснявам ли, докато леко свенливо навеждам главата си...
колко пъти по-емоционално и колко ме трогна и колко ми въздейства това писмо
как неочаквано, но дочакано бе за мен?!
Някак вътре в себе си, като че ли го усещах, че ще ми дадеш този урок, този жест и тази стъпка,
но когато видях, наистина....отворих очите си широко, а усмивката бе следващото...до момента в който се почуствах дори тъжна,...странно тъжна!
Благодаря ЕЛИ, 
благодаря за думите ти, за това че ми даде тази опитност, че ме включи, че ми се довери, че ме почувства приятел
Благодаря за нежните думи, за отправените похвали, за предложенията, за зачитането, за признанието, за разговорите!
Благодаря, че ще ми дадеш въможността да покажа онова, което правя с най-голямо удоволствие, че ще ми помогнеш да помогна като даря....направеното с любов.
Благодаря, че разбра....че това, което правя кротко у дома с ръцете си....идва и от сърцето ми.
Благодаря, че ме нарече прекрасна, безметежна....!
Благодаря ти че си такава, открояваща, търсеща, стабилна и че си онази... която има сила, енергия и Любов за милиони прекрасни неща.
Прегръщам те, и ти желая светлина, красота и признание,
и като по-малка и неопитна искам да спра до тук, за да имам какво да кажа понатам,
и защото уважението ми към Теб го изисква.
и защото моята Любов ще изразявам с направеното от мен,
нарисуваното,оцветеното....!
Тези картички са за теб,
направени с много чувство и са много скъпи за мен. Пазя ги и очевидно са чакали теб! Най-подходящи и най-точни за теб!

Няма да разказвам  за богатата символика, която съм вложила в тях, ти си интуитивна, ще ги погледнеш и видиш такива каквито са!


Аз,
съавтор на блога, 
свенливата, но творчески изкушена светулка...,
която ще показва себе си, чрез своето хендмейд творчество.
Лени!
Приятно ми е да се запозная с всички, последвали идеята ти Ели
и ми е приятно да ти Благодаря отново!

Писмо 24 -неизпратено или...Преодоляване на страховете

След медитацията заспах. В просъница ми се счу, че някой звъни. Събудих се.Звънеше се много силно и продължително. Петър също се събуди.Отидохме по пижами да проверим кой е по това време посред нощите. Отново изпитах невероятен ужас! Кой може да звъни  и защо? Вътрешно бях убедена, че всичко е наред. Че тази сценка е само изпит, дали съм се справила със страховете. Но ужасът, спомените ...Неочакваното позвъняване ми показа, че още не съм се справила със страховете. Не издържах изпита.

Същата нощ имах невероятна среща с един от източните Учители, който ми каза , че е син на безсмъртен. С него говорихме за целта на живота (медитацията ми преди да заспя бе за външната цел на живота) и за парите. Учителят ме повика и ме представи на своя баща - Учител от горните етажи. Не си спомням точно какво говорихме и дали сме говорили. Помня, че лицето му излъчваше. Уж беше смугло, а лъщеше, като че беше намазано с олио. Та той ми каза, че по отношение на парите, винаги е поставял парите пред икона и кандило и се е молил да бъдат очистени и благословени, за да служат за добро и да помагат на него и семейството му.

Все още не мога да разгадая този сън...Може би оставяйки парите пред иконата, молим за благословия на нашия труд..молим за благословията на нашата дейност да изчисти парите и да използваме тяхната енергия за достоен живот и Богоугодни дела...

3.4.2009г.
П.С. Тази невероятна снимка е  на Влади.
Повече снимки на Ели, Тук