В момента научавам един от най-ярките си уроци, не че не го зная, но сега минава през цялото ми тяло, през всяка моя клетка и се загнездва в центъра на корема ми като една буца.........
Вечерта разбрах, че Пешко ще пътува и се обадих по телефона на Жоро. Той много любезно ми благодари за прекрасната новина (напоследък този човек е минал курсове за любезно и мило светско държание...или просто му се налага откъм околните да го докара така...) и каза, че ще ми се обади. Обадих му се, за да уточним програмата, а той един такъв уклончив...ясно...казах, че ако не е удобно, няма да се виждаме... той въздъхна облекчено и ми каза, че ИМАЛ МНОГО РАБОТА, ПОСЛЕ ТРЯБВА ДА ТЪРЧИ ПО ЗАДАЧИ, че по-добре да го оставим за утре....(ама утре Петър се връща...няма значение), аз му казах, разбира се, няма проблем, но бях като препикано мушкато. Все още не мога да свикна с това отношение, първо да обещаеш, а после де не се обадиш до последно... не мога и туй то! Затворих телефона като премазана, и хич не ми беше от его, а от болка! След малко ми се обади и ми каза, че ще мине през къщи довечера. И аз като се зарадвах! На бедното гаврошовче му дадоха парченце шоколад! Хич не ми се стоеше в офиса и от тук започна сапунката... Напазарувах като за световно, нали ще имам гост у дома - череши, кайсии, домати, краставици, люти чушлета, такъв магданоз, онакъв копър...за такава салата, за онакава...кори за къпана баница, кленов сироп за палачинки...като една примерна домакиня от мексикански сериал. И като една типична българка понесох петте мрежи и в галоп препуснах към вкъщи да олижа къщата, защото можете да си представите в какъв вид я бяха оставили майсторите...за 2 часа излизах къщата - теракот, прахосмукачка, тоалетна, баня....разходих кучето, абе мога да се гордея със себе си! След което, като типична американка, която действа по правилата на своята библия - Космополитен, изкъпах се , намазах се с лосион от лотос (само дето не ми цъфна лотоса...май много дъжд валя...) облякох си прекрасната черна рокля на бели точки, с джувка...направих си косата, като героиня от „Великия Гетсби”, сложих си аристократичните перли на врата, на ушите, на ръцете...гримирах се, сложих си парфюм „ Miracle for ever"....and...ever, never, but no miracle at all....направих прекрасната салата, украсих я, приготвих страхотна баница, заредих я с много любов, подредих масата, като извадих старите кристали и новите паници, които купих за сватбата на Яна, даже салфетки изнамерих! Всичко аранжирах така, че дори и стрина ми Милка би се гордяла с мен! И седнах като една почтена жена да гледам телевизия...после си сипах малко уиски, отрязах си малко баница и с много финес си пийнах и хапнах....а свещите догоряха....и Жоро не се обади...
Вечерта разбрах, че Пешко ще пътува и се обадих по телефона на Жоро. Той много любезно ми благодари за прекрасната новина (напоследък този човек е минал курсове за любезно и мило светско държание...или просто му се налага откъм околните да го докара така...) и каза, че ще ми се обади. Обадих му се, за да уточним програмата, а той един такъв уклончив...ясно...казах, че ако не е удобно, няма да се виждаме... той въздъхна облекчено и ми каза, че ИМАЛ МНОГО РАБОТА, ПОСЛЕ ТРЯБВА ДА ТЪРЧИ ПО ЗАДАЧИ, че по-добре да го оставим за утре....(ама утре Петър се връща...няма значение), аз му казах, разбира се, няма проблем, но бях като препикано мушкато. Все още не мога да свикна с това отношение, първо да обещаеш, а после де не се обадиш до последно... не мога и туй то! Затворих телефона като премазана, и хич не ми беше от его, а от болка! След малко ми се обади и ми каза, че ще мине през къщи довечера. И аз като се зарадвах! На бедното гаврошовче му дадоха парченце шоколад! Хич не ми се стоеше в офиса и от тук започна сапунката... Напазарувах като за световно, нали ще имам гост у дома - череши, кайсии, домати, краставици, люти чушлета, такъв магданоз, онакъв копър...за такава салата, за онакава...кори за къпана баница, кленов сироп за палачинки...като една примерна домакиня от мексикански сериал. И като една типична българка понесох петте мрежи и в галоп препуснах към вкъщи да олижа къщата, защото можете да си представите в какъв вид я бяха оставили майсторите...за 2 часа излизах къщата - теракот, прахосмукачка, тоалетна, баня....разходих кучето, абе мога да се гордея със себе си! След което, като типична американка, която действа по правилата на своята библия - Космополитен, изкъпах се , намазах се с лосион от лотос (само дето не ми цъфна лотоса...май много дъжд валя...) облякох си прекрасната черна рокля на бели точки, с джувка...направих си косата, като героиня от „Великия Гетсби”, сложих си аристократичните перли на врата, на ушите, на ръцете...гримирах се, сложих си парфюм „ Miracle for ever"....and...ever, never, but no miracle at all....направих прекрасната салата, украсих я, приготвих страхотна баница, заредих я с много любов, подредих масата, като извадих старите кристали и новите паници, които купих за сватбата на Яна, даже салфетки изнамерих! Всичко аранжирах така, че дори и стрина ми Милка би се гордяла с мен! И седнах като една почтена жена да гледам телевизия...после си сипах малко уиски, отрязах си малко баница и с много финес си пийнах и хапнах....а свещите догоряха....и Жоро не се обади...
Сега отивам с високите токчета, с балеринската ми рокля на точки и прекрасната ми прическа да изведа страхотното си куче по нощите...и ще гледам да мина на отсрещното кьоше, да не ми се смеят „Колежките”....
7.6.2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар