Писмо 43 или писмо-откровение

                                               Истината, любовта и свободата!

          Трите стълба на небесното царство са Истина, Любов и Свобода. Това е триединството на трите абсолюта.
          Истината е първоосновата. Начало на всички начала. Има истина и неистина. Няма полуистина, както и няма една истина за мен, друга за теб.Истината е една и тя е безусловна и абсолютна. Ако не решиш въпроса с истината, си обречен. Не можеш да се ориентираш в лабиринта на "добро и зло". Защото истината в сърцето ти е добро. Доброто за мен е добро за всички. Ако доброто за мен е лошо за теб, това не е добро.Няма по-добро и най-добро. Доброто е функция на истината. Стремежът на хората да си затваряме очите пред истината и да подчиняваме хода на събитията в своя полза ражда злото, т.е. отклонение от истината и поражда нашите оправдания - различните гледни точки на доброто. (Доброто няма гледни точки. То е Добро.)

            Без истина и без добро, няма любов! Любовта е всеобхватна, силна и абсолютна.
            Любов без истина е манипулация!

            Любов без добро е притежание!
            Любов без свобода е обсебване!

            Истинската, безусловната любов е свобода! Свободата не приема никакви ограничения и гледни точки. Тя е абсолютна и безусловна!

            5.3.2011

Писмо 42 - Честит Рожден Ден, Альоша!

                   Вчера, 4.2.2011г. Альоша имаше рожден ден. Ако беше жив, днес щяхме да го празнуваме всички. Ако беше...Останаха сънищата и спомените.....
                  Сънувах прекрасни сънища. Не мога точно да си спомня, но отчетливо си спомням следното: Бяхме на море. Това беше точно времето, когато Алексей беше жив. Яна беше толкова голяма, колкото когато Альоша беше жив, а Петър беше много малък. Сякаш нищо не се беше променило от тогава. Не си спомням точно какво се случи. Знам, че бяхме цялото семейство, но аз имах 100%-вото усещане, че съм сама. Картината и усещането, която преживях, я бях преживявала и преди. За това съм абсолютно сигурна. Беше удивително отчетлива. Даже и мястото в морето, или океана са ми познати. Морето беше мътно. Аз изпитвах ужасяващ страх от водата (кога ли ще преодолея този страх и от къде ли идва. Имам усещането, че съм била потъвала с кораб...). Знаех, че трябва да го преодолея, но страхът беше по-силен от мен.( И въпреки всичко, сякаш в пристъп на лудост се качих на един кораб, който беше повреден и оставен за ремонт. Дори не знаех, дали този кораб може да се държи над водата! Просто бях решила да преодолея вековния страх. Знаех, че съм се возила на бързоходни кораби, дали са били яхти - не знам, но съм се виждала там. Сега беше дошъл моментът да действам. Страхът беше завладяващ и обсебващ. Аз бях абсолютно сама, качила се на този архаично стар и непотребен кораб, който приличаше по-скоро на огромен метален снаряд, или огромна метална риба; тресях се от ужас, дали няма да потъне, но вътре в себе си имах усещането, някой ще дойде и ще вземе този кораб на буксир. Така и стана. Не видях, или по-скоро, не си спомням кой и какво дойде да поеме моя кораб, само си спомням стоманеното въже, с което корабът беше вързан; спомням си как бавно плуваше и чувството ми на облекчение. Спомням си и мътната вода. Не си спомням да съм пристигнала някъде. Просто тази емоция на пътуване през мътната вода съм я изживявала стотици пъти! Това ли са корените на страховете ми? Зная, че Милостивият Бог ми изпрати въжето, но защо винаги се качвам на изоставени и развалени кораби? Защо съм винаги сама? И защо никога, никъде не пристигам?


            След това сънувах Алексей, Яна и Петър. Знаех, че това са последните мигове на Алексей с децата му. Той беше дошъл за малко, само за да се сбогува с тях. Яна беше някъде на 17-20 години. Беше облечена в невероятна народна носия - бяла, обсипана с пендари, със сърма и коприна. Свереха тежко, македонско ширто. Яна хем не знаеше хорото, хем го танцуваше, защото й идваше от вътре; от сърцето й извираше стъпката. Яна танцуваше така, както нестинарките танцуват - отдадено и без представа за време и пространство. Баща й се хвана за нея и двамата започнаха да танцуват божественото, тежко, македонско ширто! Яна водеше, Алексей се беше хванал до нея и беше безумно щастлив, че дъщеря му го води; Яна определяше темпото и ритъма - Алексей я следваше. Беше танц на живота, танц на безсмъртието и танц на вечността! Беше удивително! Аз седях безмълвна и сълзи на възторг се лееха от очите ми! Не можех, нямах сили и нямах право да се хвана на това божествено хоро, което беше възхвала на Живота и беше хоро на Сътворението ! Това беше танцът - благослов на бащата; танцът на твореца с любимото си творение, танцът на равните!

           Альоша и Яна обожаваха филма „Кръстника” и любимата им сцена беше, когато Дон Корлеоне танцуваше с дъщеря си на сватбата й, първия танц. Когато го гледаше, винаги плачеше на тази сцена. Но неговият танц с Яна беше далеч съкровен и магически! Това беше танцът на сътворението, танцът на вечността! Това беше висшата благословия на бащата към любимата си дъщеря - към красотата! Да благословиш дъщеря си с мъдрост, сила и божествена любов, чрез танц и магия, това само Алексей го можеше! Благодаря ти, Альоша, че ми даде възможност да видя колко обичаш Яна и колко горд си с нея!

           И двамата знаеха, че след танца се разделят завинаги; че Яна има други задачи, други отговорности, а Алексей се връща там, откъдето е дошъл. И за двамата това беше съдбовен момент - момент на Прошка и Благослов! Отправна точка за единия и другия. Всеки по своя път!

             Пешко беше малък. Не си спомням сцената. Спомням си емоцията. Петър беше като едно слънчево и сияйно петно, отражение на Светлина и Любов. Алексей се опиваше от тази светлина и любов и нямаше сили да говори. Целият беше резонанс! Не знаеше как да изрази учудването си, радостта си и благоговението, че това уникално същество е негов син! За момент го погледна, погледна небето, концентрира се, събра всичко най-прекрасно, което има и от цялата си душа, сърце и цялата си същност целуна Петър и го благослови - с благословията на бащата, с благословията на отеца, с благословията на твореца, с благословията на първооснователя, с божествената благословия! От очите му извираше абсолютна любов и възхита! За първи път нямаше болка в неговите очи. За първи път Алексей беше абсолютно спокоен, защото знаеше, че Петър е камък, че Петър е вяра и че родът Попови е продължен и благословен по най-добрия начин. Альоша беше горд със своя син! Обичаше го и му се възхищаваше безмерно. Целуна го, за да му предаде своята любов, своята вяра и божествената благословия! Целуна го, за да се запознаят истински и да се сбогуват. Всеки да поеме по своя път. Всеки по своите начала!

              За първи път аз бях спокойна и щастлива. Бях уверена, че Альоша е намерил своя път и е благословил децата си; неговата душа вече е спокойна, защото е уверена, че децата му вървятпо Пътя. Семето, което беше посял, се бе превърнало в прекрасни творения и беше на път да даде забележителни плодове! Алексей знаеше, че е изпълнил своята мисия блестящо! Нищо друго не му оставаше, освен да благослови своите творения, да им покаже абсолютната Любов и да поеме посвоя път.

             А аз бях сведетел на тази магия. Бъди благословен Альоша, където и да си! Благодаря ти от сърце за тов, което направи за децата и за мен!

7.8.2007

Порталът

        Вторият портал - порталът на любовта;порталът на Новия завет на Христовото съзнание.

        Чудих се къде, как и с кого да посрещна чудото на 10.10.10. в 10,10ч. Реших да отида в градинката на Дънов. Облякох се дебело и тръгнах. Тъй като това място бе обявено във Фейсбук за медитация, очаквах в градинката, че ще бъде пълно с хора. Отидох и нямаше никой, освен гълъбите. Седнах на пейката и един сив гълъб веднага кацна на десния ми крак, а единственият бял гълъб кацна на пейката до мен, от лявата ми страна. Гълъбите започнаха да чистят перата си, да се целуват, да се наперушинват.

        Беше абсолютно тихо, спокойно и блажено. Започнах да се моля за прошка: от мама, от татко...когато свърших с молбата за прошка към татко и исках да се обърна към Альоша, гълъбът който беше на дясното ми коляно - излетя. Погледнах небето. Беше като нежна дантела от облаци. Картината на любовта. Когато поисках прошка от всички мъртви - гълъбите излетяха и се преместиха от дясната ми страна - в ляво!

        В 10ч. Погледнах небето. Цялото бе в облаци и само там, където грееше слънцето, небето беше абсолютно чисто във формата на ключалка. За момент небесата казаха: „Щрак” и се отключиха. Вторият портал се отключи! Благодаря ти, Боже, че ми даде да го видя и да го почувствувам!

12.10.2010

Послание на деня

17.1.2011


Послание за деня: Но да се проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

Послание на Якова - гл.1,6

Писмо 41 или уроците на една умна жена към своите посестрими

26.3.2006


Курс на Любов Чернова - Взаимоотношения мъж- жена

1. Среща след раздяла

Никога не задавайте въпрос на мъжа до себе си „Защо закъсняваш?”

Никога една уверена в себе си жена не бива да говори на мъжа до себе си за котката, кучето и за всички лоши неща, които са се случили.

Първите 5 мин. От срещата ви с него, той очаква да чуе от теб : „как се чувстваш от срещата с мен”?; „Усети ли аромати ми?”, „Усети ли парфюма ми”?, „Радвам се, че ти си с мен, че усещам силните ти рамене”. Запомни: въпреки всичко, той е дошъл и е с теб сега, в този момент. И той очаква да му говориш за НЕГО! Това са чувства!!!

Винаги трябва да се даде знак на мъжа, че сме го открили какво чувстваме като го виждаме! Той тръпне и чака да чуе какво чувстваш, за да си разреши да бъде искрен!

2. Ролята на жената

Жената-майка. Прави грешка като отдалечава мъжа си на втори план, заради децата. Подсъзнателно отдалечаваме мъжа си. Цялата си любов отдаваме на децата. А те не виждат топлите отношения между родителите си, когато са щастливи! Трябва да бъдеш нежната, привлекателна, забележителна жена, с която този мъж се е запознал.

3. Той

Той е самец, следователно е кавалер и ухажор. Той, когато те види те разсъблича. Той жадува за близост с тялото ти. Ерго: грижата за тялото е първостепенна, когато близостта е факт! Той се насища. Той дори не те е обичал. Той се е наситил и разбрал „Не е моята”. А ние решаваме: „Аз съм лоша, затова си е отишъл! Просто Аз не съм Тя”...

4. Отношенията на жената към мъжа зависят от отношението на малкото момиченце към бащата и брата. Зависят от първите ухажвания. За да продължиш напред, е важно да простиш! - на бащата, на брата, на първите ти ухажори...

Женските заболявания са резултат на не идеални отношения с баща, с брат и след това се пренасят в семейството!

Когато казваме „Никога”, тогава точно така се постъпва! Решаваш да постъпиш по друг начин и конкретно отбелязвам „Как”!

В момента, в който даваш оценка, поискай прошка!!! - от него и от себе си, че съм се съмнявала, че съм забележителна жена

5. Какво е необходимо за мъжа:

5.1. Доверие

Винаги, когато се обръща към теб за съвет НЕ ДАВАЙ СЪВЕТ!!! Той трябва да вземе сам решение. Довери му се!!! Формулировката на твоя отговор би могла да бъде: Аз ти вярвам и ти се доверявам, но ако искаш да знаеш как аз бих постъпила......

5.2. Одобрение

Одобрението е задължително, особено в първите години на връзката, когато той прави нещо добре! Винаги одобрявай положителните действия!

5. 3. Приемане

Приемането - конкретно проявление на конкретен човек на земята.При първата близост той приема, дали е приет, или не!

Ако не можем да разберем, дали го харесваме, или не и не можем да направим стъпката на първа близост, просто трябва да му кажем: „Много ми харесваш, но не съм готова”. Това ще го амбицира да те завоюва и да те влюби в себе си, ако те обича!

Но...когато срещнеш човек, на който и аромата, и цвета на очите, и всичко е твое....Мъжът винаги знае, дали отиваш при него или в луксозната му кола!

Тълкуване на жестовете на мъжа

Когато прегръдката му е насочена към гърдите и гениталиите - нужна му е жена. Напрегнат е и му е нужен секс. В този момент, ако търсиш от него само близост - ще поиска да си ходи.

Само добрият секс не прави двойката щастлива.

Когато една жена се използва само за секс, тя се чувства използвана!

Мъжът трябва да знае, че след бързия секс, същата вечер жената трябва да получи своето. Тогава отношенията стоят по друг начин.

Женски хитринки:

- Създайте празник! Предупредете го, че е празник и се постарайте да бъдете на висота! Мъжът разбира, че го чакат! За близостта, жената не бива да бъде чисто гола. Нека на нощното шкафче има ароматни масла, свещи, чаша с вино, сок....

5.4. Поощрение

Да се практикува все по-често! Да се оказват знаци на внимание. Обясни защо го правиш.

5.5. Възхищение

Възхищавай се от:

- тялото

- постъпките

- от грижата му към теб

- след всяко реално действие следва възхищение!

5.6. Признателност

Да му кажеш, колко си му признателна, че се е сетил за нещо, за което се е сетил, или направил.

6. Какво е необходимо на жената:

- Попитай го когато иска да те направи щастлива - нека разкаже подробно КАК

- Нека разкаже каква е според него идеалната жена

Има само пет езика на общуване

6.1. Подаръците

6.2. Думите

6.3. Докосването

6.4. Поощрението

6.5. Помощта

Тези езици на общуване определят качеството на времето, когато сте заедно.

Първото нещо, което иска жената - Да се грижат за нея

На това трябва да учим синовете си - да уважават жените си.

Позволете на мъжа до себе си да се грижи за вас!!!

Мъжът трябва да намери жилището. Твоята позиция е: Ние ще бъдем добре с теб навсякъде!

Когато се натовариш с неговите задължения, не му остава нищо друго освен....да си ходи! Заменила си му майката, сестрата, а кога ще бъдеш негова любовница?

Трябва да бъдем слаби жени!

Помогни ми!

Подай ми!

Искаш ли да направя това за теб?

Мисля да направя това за теб, ще ти хареса ли?

Второто нещо, което иска жената - Уважение

Заплатата е за семейството. Но всичко извън заплатата ТОВА СА СИ МОИ ПАРИ!

Минимум 10% от това, което заработваш, следва да отделяш за собствени средства. Това са пари за 4 цели:

Инвестиции - собствен бизнес

Социална цел - командировки, нови партньори

Психологическа цел - красиво тяло, здрава психика - фитнес, масаж, басейн, фризьор, стилист, подаръци към себе си - скъпоценности, злато!

Третото нещо, което жената иска е Преданост

Мъжете са полигамни! Ако ние не им даваме това, от което имат нужда, ще дойде момент и ще имат нужда от друга жена. Мъжът ще го прави тайно. Той няма да разруши семейството си. Но ако жената намери друг, тя ще приключи със семейството си, защото е моногамна.

Ерго - Не прибързвай със сцените на ревност! Виж тайно жената, която ухажва и виж какво има тя, а ти нямаш. Най- често се чуват само претенции. Говори с тази жена. Нека тя види твоето достойнство. Разбери дали го обича, или обича парите му, или просто е сама.

Четвъртото нещо, което жената иска е Присъствие

Да звъни по телефона

Да пише.

Нейното верую е: „Помни, значи обича”

Стратегията на жената следва да бъде: Колко хубаво е, че те има! Аз съм толкова щастлива с теб!

Петото нещо, което жената иска е Разбиране

Шестото нещо, което жената иска е Поощрение

Стратегия - Ти си моят Бог, а аз съм храм, създаден за теб!

7.Практически съвети

2-3 пъти в седмицата изиграйте идеалните взаимоотношения!

Ако искаш нещо - предай информацията чрез разстояние!

Писмо 40 или писмо на една българска жена до себе си....

               В момента научавам един от най-ярките си уроци, не че не го зная, но сега минава през цялото ми тяло, през всяка моя клетка и се загнездва в центъра на корема ми като една буца.........
               Вечерта разбрах, че Пешко ще пътува и се обадих по телефона на Жоро. Той много любезно ми благодари за прекрасната новина (напоследък този човек е минал курсове за любезно и мило светско държание...или просто му се налага откъм околните да го докара така...) и каза, че ще ми се обади.  Обадих му се, за да уточним програмата, а той един такъв уклончив...ясно...казах, че ако не е удобно, няма да се виждаме... той въздъхна облекчено и ми каза, че ИМАЛ МНОГО РАБОТА, ПОСЛЕ ТРЯБВА ДА ТЪРЧИ ПО ЗАДАЧИ, че по-добре да го оставим за утре....(ама утре Петър се връща...няма значение), аз му казах, разбира се, няма проблем, но бях като препикано мушкато. Все още не мога да свикна с това отношение, първо да обещаеш, а после де не се обадиш до последно... не мога и туй то! Затворих телефона като премазана, и хич не ми беше от его, а от болка! След малко ми се обади и ми каза, че ще мине през къщи довечера. И аз като се зарадвах! На бедното гаврошовче му дадоха парченце шоколад! Хич не ми се стоеше в офиса и от тук започна сапунката... Напазарувах като за световно, нали ще имам гост у дома - череши, кайсии, домати, краставици, люти чушлета, такъв магданоз, онакъв копър...за такава салата, за онакава...кори за къпана баница, кленов сироп за палачинки...като една примерна домакиня от мексикански сериал. И като една типична българка понесох петте мрежи и в галоп препуснах към вкъщи да олижа къщата, защото можете да си представите в какъв вид  я бяха оставили майсторите...за 2 часа излизах къщата - теракот, прахосмукачка, тоалетна, баня....разходих кучето, абе мога да се гордея със себе си! След което, като типична американка, която действа по правилата на своята библия - Космополитен, изкъпах се , намазах се с лосион от лотос (само дето не ми цъфна лотоса...май много дъжд валя...) облякох си прекрасната черна рокля на бели точки, с джувка...направих си косата, като героиня от „Великия Гетсби”, сложих си аристократичните перли на врата, на ушите, на ръцете...гримирах се, сложих си парфюм „ Miracle for ever"....and...ever, never, but no miracle at all....направих прекрасната салата, украсих я, приготвих страхотна баница, заредих я с много любов, подредих масата, като извадих старите кристали и новите паници, които купих за сватбата на Яна, даже салфетки изнамерих! Всичко аранжирах така, че дори и стрина ми Милка би се гордяла с мен! И седнах като една почтена жена да гледам телевизия...после си сипах малко уиски, отрязах си малко баница и с много финес си пийнах и хапнах....а свещите догоряха....и Жоро не се обади...

   

                 Сега отивам с високите токчета, с балеринската ми рокля на точки и прекрасната ми прическа да изведа страхотното си куче по нощите...и ще гледам да мина на отсрещното кьоше, да не ми се смеят „Колежките”....

         

          7.6.2007